72. Позиция на тялото по време на практиките
Когато стоях сам на пейките целта ми беше да наблюдавам и разбера какво се случва в мен. Най-вече следях какви мисли и емоции минават през мен и в същото време се стремях да се разграничавам от тях, защото когато ме обземаха, положението не се подобряваше. Както е описано в книгата и най-вече в главите „Трансформации на мисловния поток“ и „Съзнание отвъд мислите“, работех с мислите си всеки път когато успявах да ги забележа и да се разгранича от тях. Тук ми се иска да обърнем подобаващо внимание на един много важен аспект и това е нашето тяло.
Чисто физически, стоенето на пейка по-продължително време и гледането във фиксирана точка с премрежен поглед се оказа не толкова лесна задача. Припомням, че правех това за да не се разсейвам и за да мога да отдам цялото си внимание на вътрешния свят, за да се успокоя, концентрирам и да започна да забелязвам какво се случва там. В началото успявах да задържа това положение само няколко минути, защото се появяваха болки в различни части на тялото. Най-вече във врат, плешки, гърб, кръст и тазобедрените стави. Опитвах се да се намествам и да отпускам болезнените места с цел да мога повече време да стоя в това положение, защото когато не бях в него, трудно успявах да се справям със ситуацията в себе си. Опитвайки се да намаля болката и да намеря все по-удобна позиция, забелязах, че рационалния ум участва в този процес с удоволствие и без да се налага да се напъвам. За него това започна да изглежда като игра, защото отпускането на различни части на тялото, променя леко позицията на тялото и създава нови задачи за решаване. Изглежда като подреждане на мозайка в която когато преместиш една част, това предизвиква местенето на други части, което е доста занимателно упражнение за рационалния ум. Също така, понеже ориентира за това дали задачата е решена е количеството и мястото на болката, а тя се възприема директно и не е нужно мислене, а само усещане и леко преместване тук и там като отговор. Като страничен ефект започна да се появява психическо облекчение, защото рационалния ум предпочита да прави едно нещо, а не няколко неща едновременно и когато е ангажиран с наместването на тялото, количеството мисли значително намалява.
Значително ми помогна този двоен ефект, от това че мога да запазя позцията на тялото повече време в удобна позиция и това, че мислите намаляват защото рационалния ум има друга по-важна задача, която му е интересна. Постепенно човек може да достиге до момент в който успява да задържа това състояние продължително време с много леки движения за корекция, когато е необходимо. Повече информация по темата за тялото, може да бъде намерена в главата „Как да се грижим за тялото“.
73. Перспектива на авторът
Авторът не е лекар или биолог, нито спортен треньор или фитнес инструктор. Той се стреми да използва факти и минимално количество логика или разсъждения за да избяга от сложността и в същото време по-лесно да добие представа, какво всъщност е тялото и от какво има нужда то. Това се случва в контекста на книгата и във връзка с нашето съзнание.
74. Как да балансираме почивката и физическото натоварване?
Дейностите, които извършваме през деня, могат да включват физическо движение или могат да бъдат извършвани в статично положение, без физическо натоварване. Хората които извършват интензивна физическа дейност имат нужда да си почиват в покой, като извършват минимални движения, най-често те си почиват седнали или легнали. Хората, които работят седнали или извършват малко движение, имат нужда да си почиват активно, най-често чрез разходка, спорт или друга форма на движение. Ако следваме този основен принцип, това би следвало добре да балансира натоварването и почивката за да може тялото едновременно да бъде тренирано и да има възможност да се възстанови без да се претоварва.
75. Защо да се грижим за тялото?
Дали тялото е създадено за да стой в покой през преобладаващата част от времето и дали в природата някой може да оцелее дълго без движение, ако никой не се грижи за него и няма от къде да си купи храна?
Авторът признава, че дълго време не е отдавал необходимото внимание на тялото и не е полагал грижи за него. Всички ние сме хора и можем да сгрешим.
Когато се чувстваме добре физически, ние се чувстваме и възможно най-добре психически. Може би сте чували поговорката „Здрав дух в здраво тяло“, която напомня за директната връзка между това, как се чувстваме физически и нашето усещане за света.
Когато сме по-млади, енергията ни е на високо ниво и ние се чувстваме добре физически. Приемаме за даденост това, да ставаме сутрин с желание, да сме мотивирани за дейностите през деня и през цялото време да имаме сила за действие. С възрастта обаче, това постепенно става лукс. Ако полагаме грижа за тялото това може поне малко да се промени и стъпка по стъпка да се почустваме добре физически, та макар и не напълно.
По-възрастните хора може да изпитват болка от самото движение или да нямат възможност да се движат. Тук е момента да отбележим, че движението е възможно дори в легнало положение – съвсем леки движения за раздвижване в свободен стил, изпълнявани бавно и без напрягане или натоварване. Ако ставането от леглото е възможно, тогава бихме могли да ставаме и да сядаме на леглото докато се изморим, леко да преместваме тежестта от единя крак в другия и обратно или да правим системно лека разходка.
Не само възрастните хора изпитват затруднения да се движат. Например при някой психични разстройства, може да се случи да не искаме да се движим, макар да можем да го направим или дълбоко да сме убедени, че движението няма как да ни помогне. Да вземем като пример най-разпространеното разстройство – депресията. Ако страдаме от нея, може да пробваме нещо много лесно – да се движим минимум 10 минути до момента в който почувствате че се задъхваме и най-вече до момента в който усетим изпотяване. Този ефект може да се постигне чрез бавно бягане, изкачване на стълби, изкачване по наклон/хълм/планина или всичко друго, което би ни накарало малко да се напънем, въпреки, че това е последното нещо което бихме искали. Ако правим това всяка сутрин денят ще бъде по-добър.
Написаното до тук може би звучи логично, обаче не го правим често. В комбинация с недоверието, че състоянието може да се подобри чрез движение, води до не достатъчно движение, а това не ни помага.
76. Как вредим на тялото си?
Според учените продължителността на човешкия живот е кодирана в РНК/ДНК, и ако изключим генетични аномалиите, би следвало средната продължителност да е приблизително еднаква и доста подобна между различните хора от определена група – например, ако изберем като критерий държава или регион, пол, култура или други обобщаващи характеристики. Обаче ако погледнем статистиките, средната продължителност на живот намалява с модерния начин на живот през последните десетилетия. Много изледвания го отдават на това, че той става по-динамичен, по-напрегнат и създава повече физически и психически стрес, с който организма е принуден да се справи.
Възниква въпроса дали възрастта кодирана в РНК/ДНК се е променила значително за последните десетилетия, при условие че човешкия вид го има от толкова много време?
Освен, че е добре за нас да се грижим за тялото, също така е добре за нас да не вредим на тялото. Освен малкото физическо движение, злоупотребата с цигари, алкохол, наркотици и вредна храна, липсата на физическо движение или тренировка на тялото, както и системното недоспиване, значително увеличават вероятността да попаднем на по-бърз път към изхода.
Това обаче е само върха на айсберга. Хората които не злоупотребяват, хранят се с разнообразна храна, здравословно, спортуват и спят достатъчно, също често не се грижат за тялото си в пълния смисъл на думата грижа.
77. Скелет, кости и стави
Предполагам всеки е чувал за мускулната и нервната система. Нека разгледаме и една друга базова система в човешкото тяло, която рядко получава внимание, преди да достигнем до проблеми с нея.
Това е скелета – костите и ставите. Ако нямахме кости щяхме да сме мекотели, като например медузите. Тялото на човек съдържа над 200 кости и над 250 стави. Бройката на ставите може да варира според критерия за борене, защото те биват различни видове, които най-общо могат да бъдат по-подвижни или по-статични.
Костите позволяват на тялото да стой в баланс, като твърд физически обект, както и да се движи. Реално мускулите се захващат за костите и пораждат движенията, обаче самите движения се извършват от костите. Скелета придават структура на тялото и твърдост. Освен че са отговорни за движенията, костите създават и пространството необходимо на вътрешните органи за да функционират правилно, без да бъдат притискани или разтегляни.
Структурата на скелета ни не е максимано добре, най-общо защото: 1) с времето неволно изкривяваме позицията на скелета за по-продължителен период от време 2) в следствие на това изкривяване, едни мускули стават прекалено отпуснати а други прекалено стегнати за да компенсират това изкривяването, отвеждайки тежеста към земята чрез скелета 3) когато започнем да усещаме болка в засегнатите мускули (най-често тези, които са прекалено стегнати и не могат да се възстановят), вместо да възвърнем позицията на скелета към предходната по-правилна позиция, правим неволно или волно друго изкривяване за да отпуснем болезнените мускули.
За коригиране на позицията на скелета има лек, а за да разплетем кълбото на мускулните блокажи е необходима целенасочена, подходяща и редовна тренировка.
78. Защо движението и спорта не винаги помагат?
Раздвижването на тялото е необходимо и в същото време не е достатъчно условие за да се грижим за него. Случва се човек да работи или да спортува за здраве и да получава травми, които освен дискомфорт и болка могат временно да ораничат възможността за движение и тренировка. Например, това често се случва при практикуване на футбол, фитнес, бокс. Най-често този ефект се предизвиква от движения изпълнени с неправилна техника и в същото време голяма сила и бързина или при колективните спортове травмата може да бъде нанесена неволно или нарочно от друг участник.
79. Кога движението и спорта помагат?
Нека за момент да си дадем сметка за нашият фокус на внимание докато спортуваме или работим физическа работа. На къде е насочен той през преобладаващата част от времето?
Да разгледаме няколко примера от изброените по-горе.
При футбола следим топката и другите играчите за да определим какво действие да предприемем. При бокса, следим крушата, партньора или опонента. При фитнеса, до голяма степен е аналогично – гледаме се в огледалото, гледаме какво правят другите и когато правим повторения ги бройм с нетърпение за да приключат, като дори понякога се кривим, защото тежеста е голяма, а техниката ни не е достатъчно добра.
Във всички тези примери нашето внимание през преобладаващата част от времето е насочено навън. Често и целта която си поставяме с тренировката е външна – да вкараме топката или удара, или пък да изглеждаме добре, вместо да се чувстваме добре.
Фокусът на внимание може да бъде насочен на вън, може да бъде насочен и на вътре. Когато фокусът е насочен навътре, ние усещаме как извършваме самото движение или с други думи усещаме как самото движение минава през тялото ни.
Това което най-много променя качеството на една тренировка е именно фокуса на внимание по време на движението. Това се дължи на факта, че така по-бързо развиваме техниката си на изпълнение и в същото време се предпазваме от травми, защото „слушаме“ тялото и се ръководим от него, вместо да го използваме като инструмент за постигане на външна цел, например вкарване на топката във вратата.
Ако не сме практикували любимия си спорт или занимание с внимание насочено навътре, тогава бихме могли да пробваме за известно време и сами да усетим и забележим разликата, стига любимия ни спорт да е подоходящ за това.
80. При кой дейности е по-лесно да насочим вниманието си навътре?
Когато спорта е колективен, е доста по-трудно да насочим вниманието си навътре, защото ако не го насочваме навън, шанса да загубим играта или да получим травма значително нараства.
При фитнеса практикуваме основно сами, обаче има доста възможности да се разсейваме, а и тежестите са големи, което е предпоставка за травми.
Най-добре е да можем дълго време да се движим в една посока или в кръг, без да има препядствия и неравности за които да се налага да внимаваме. Тогава е най-лесно и най-безопасно да насочим фокуса навътре.
Примери за по-известен спорт, който е подходящ за насочване на вниманието навътре е плуване или бягане. При тях можем да насочим вниманието си към тялото и да усетим как движението минава циклично през него, като най-общо казано корекциите които нанасяме към изпълнението са с цел да усещаме максимално еднакви кръгови движения в двете полoвини на тялото.
Друг основен момент след насочването на вниманието навътре е пазенето на физическо равновесие. Всички дейности при които се налага да пазим равновесие са благоприятни за нас, защото ангажират цялто тяло, а не само определени части.
За пълнота ще добавим, че съществуват практити, които включват и двата основни компонента – внимание насочено навътре и запазване на равновесие – по-разпространени примери за това са Йога и ТайЧи. Те са масови, съответно в Индия и Китай, като за щастие постепенно стават известни по целия свят.
81. Връзка между тялото и мислите
Последно по темата и във връзка със съдържанието на книгата, е важно да се отбележи, че когато се движим, мислите в главата ни намаляват. Когато практикуваме спорт или друго физическо движение и вниманието ни е насочено навътре, ние усещаме и коригираме движенията, които минават през тялото. По този начин, рационалния ум е ангажиран и количеството мисли значително намалява. Последното има връзка с главата „Съзнание отвъд мислите“, като един ярък пример за това, че съзнанието ни не включва само мисленето т.е. можем да бъдем в съзнание и без да мислим.