Увод

1. Предложение за нов, допълнителен вариант за подобряване на състоянието ни чрез работа с вътрешния ни свят

Често възприемаме живота като постоянна борба, в която впрягаме всички сили, за да сме здрави, щастливи, успели, доволни — това най-силно си личи в пожеланията за рожден ден, сватба, раждане на дете и други хубави поводи. Понякога дори се състезаваме с другите, дори със себе си, за да се развиваме и да постигаме още по-добри резултати. Следваме дълга и желанията си – например да получим образование, да намерим подходящ партньор, да създадем семейство, да печелим пари, да се грижим за себе си и за близките си и не на последно място – да се забавляваме. Разбира се, има и хора, които по една или друга причина тръгват по различни пътища.

Без значение по какъв път вървим обаче, някои хора са по-амбициозни, други — по-малко амбициозни, някои са по-успешни, други – не толкова, някои са движени от целите си, други – от страховете си, някои се стремят към по-големи успехи, а други – към оцеляване, с някои хора откриваме повече прилики, с други – повече разлики. В цялото това разнообразие прави впечатление един важен аспект и той е връзката между живота, който водим, и вътрешното ни състояние. Например връзката между парите, колите, къщите, вещите и вътрешното ни състояние, в което живеем всеки ден. Или връзката между хобитата и вътрешното ни състояние, както и връзката между него, от една страна, и личностното развитие, дипломите, сертификатите, от друга.

Целта на изложеното тук е да помогне на хората да осъзнаят, че има и друг начин да влияем на вътрешното си състояние освен чрез успехите, които постигаме във външния свят, чрез знанията, опита, връзките и късмета.

2. Рационалността на успеха

Нека започнем с един основен въпрос – нима можем да отречем рационалността на успеха, като знаем, че на много места по света хора умират от глад и студ? Разбира се, че човек трябва да бъде достатъчно успешен, най-малкото всеки трябва да има подслон, дрехи, храна, условия за лечение и образование. След това, ако започнем да мислим за семейство, ще трябват още пари, защото детските стоки са скъпи. Ако пък имаме дори „излишни“ пари за по-луксозни стоки, вещи, екскурзии, услуги, тогава вероятно ще допринесем за разнообразието и по-доброто състояние на сигурност, удобство и комфорт за нас самите и за близките ни. След това, ако сме още малко по-успели и можем да работим по благотворителни каузи или да отворим работни места за други хора, ще започнем да помагаме и за тяхното оцеляване. Ако пък имаме още пари, най-вероятно вече сме осъзнали, че от един момент нататък парите сами по себе си не носят допълнителна радост, щастие, сигурност, спокойствие и други подобни приятни вътрешни състояния.

Тук е мястото да вметнем, че има и успели хора, които по една или друга причина са станали по-нещастни отпреди. Това може да се дължи на различни неща, например поради прекалено силната жажда за успехи и алчност са пропуснали възможности или някъде по пътя са изгубили човечността, състраданието и желанието да помагат на другите. Без значение каква е причината, това най-често е обратимо, защото хората са готови да се поправят и променят, когато целта е щастието.

3. Хобитата и личностното развитие

Сега нека обърнем внимание на хобитата и личностното развитие. Според желанията и възможностите си много хора се отдават на различни хобита. Това също е начин да подобрим състоянието си, било то чрез укрепване на здравето, чрез емоциите от приятни и интересни преживявания, чрез майсторене, чрез отделяне на време за себе си, чрез постижения и т. н. Тук прави впечатление, че по същество най-често тези хобита са свързани отново с външния свят, тоест взаимодействаме с него чрез тялото и ума си и това води до промяна на вътрешното ни състояние. Ситуацията с личностното развитие е подобна, защото, макар че е провокирана от интересите ни, най-често е в посока професионално усъвършенстване или преквалификация.

4. Знания и умения, придобити в училище

Да натрупаме още малко факти. В училище има различни предмети. По физика и химия ние разучаваме външния свят и законите, които действат в него. По история и география упражняваме паметта си и запомняме факти от настоящето и миналото, свързани с външния свят, които могат да ни бъдат полезни. По математика развиваме ума, логиката и въображението си. По различните езици се учим да говорим, четем и пишем правилно, ставаме грамотни. По литература се учим да се изразяваме, да четем между редовете и да обръщаме внимание на чувствата. По биология изучаваме живите организми и в частност човешкото тяло. По физическо възпитание развиваме тяло, воля и дисциплина. По музика и изобразително изкуство се научаваме да се изразяваме по различни начини, без думи, както и да развиваме въображението си. Да оставим списъка и описанията отворени, защото може би пропускаме нещо.
Всеки предмет със сигурност ни дава знания и тренира умения, за да успеем в бъдеще. Макар че развиваме вътрешни способности, като въображение, ум, логика, памет, воля, дисциплина и т. н., тук основната цел също е насочена към външния свят, по-точно към това – да го разбираме по-добре и да му въздействаме.

При висшето образование положението е подобно. Рядко има специалности, като например психология, които да са насочени към вътрешния свят на човека. Дори при тази професия терапевтите получават готови знания отвън, с помощта на които разбират по-добре другите и им помагат. Интересен въпрос е доколко разбират по-добре себе си и успяват да си помогнат сами, когато имат нужда, както и дали и доколко успяват да доразвият тези знания и умения на база разучаване на собствения си вътрешен свят.

5. Работна хипотеза

Вече стана ясно, че вероятността досега да сме насочвали вниманието си основно към външния свят – от ставането сутрин до лягането вечер – е изключително висока. През живота си ние сме отдадени предимно на разучаването на външния свят, взаимодействието с него, както и резултатите, които получаваме в него чрез действията си.

Разбира се, това е полезно и е предпоставка да успеем в живота, както и да поддържаме здрава връзка с реалността.

Какви допълнителни ползи обаче можем да имаме, ако отделяме време и на вътрешния си свят?

6. Защо въобще говорим за вътрешен свят?

Когато започнем да се интересуваме от вътрешния си свят, това най-често се дължи на рядко срещани силни интереси в тази област или на някакво страдание, от което искаме да се освободим. И в двата случая, но най-вече във втория, осъзнаваме, че вътрешният свят е дори по-важен от външния, защото, каквото и да се случва извън нас, ние се чувстваме зле. Един краен и ярък пример за това са психичните разстройства. Тогава нима има нещо по-важно за нас от това – да се подобри вътрешното ни състояние?

Някои хора намират изход в алкохол, наркотици, живот във фантазии, илюзии, самозаблуди, най-общо казано – в бягство от действителността и следователно в отслабване на връзката с нея, което рядко приключва добре.

Други хора, поставени в подобна ситуация, започват да се интересуват и да търсят, обаче се изправят пред бездна. Бездната е още по-голяма през последните години, след появата на интернет и социалните мрежи. Понякога хората попадат на шарлатани, мошеници и дори психично болни, самопровъзгласили се за духовни учители, екстрасенси, пророци, лечители, просветени и т. н., които само използват страданието на другите, за да изкарват пари и да си придават важност. Има хора, които стават последователи на книгите, ученията, философиите, идеологиите или религиите на конкретни, утвърдени личности или институции. В най-добрия случай хората започват да споделят определени чужди възгледи, приети отвън, и с времето някак успяват да се променят, да се измъкнат от страданието и да подобрят състоянието си. Но следвайки чужди, външни за нас рецепти, рядко стигаме до момент, в който разучаваме, изследваме и работим с вътрешния си свят.

7. Какво е вътрешен свят?

Но какво е вътрешният ни свят? Как да отговорим, при условие че това е може би най-голямата загадка! Вероятно никога няма да разберем всичко за него, но със сигурност знаем, че той съдържа ум, мисли, емоции, чувства, въображение, интуиция и вътрешна чувствителност за процесите, които протичат там. Да дадем някои разяснения за вътрешната чувствителност. Като започнем от очевидното, а именно усещанията в тялото, минем през това, което предизвиква у нас видяното и чутото, и стигнем дотам – да си даваме сметка какви мисли се въртят из главата ни и какви емоции и чувства ни обземат. Най-общо казано, това е способността ни да осъзнаваме събитията, процесите и промените, които се извършват в нас. Тук е важно да отбележим, че ние сме единствените, които имат директен, реален и истински достъп до тази информация. Може да изглеждаме по определен начин или дори да опишем с думи как се чувстваме пред друг човек, създавайки му представа за нашето състояние, но това ще си остане само представа. Разбира се, колкото по-добре ни познава този човек или колкото повече подобни преживявания е имал, толкова по-близка ще бъде тази представа до действителността.

8. Работа с вътрешния свят

Какво означава да работим с вътрешния си свят? Аналогично на начина, по който използваме „инструментите“ за работа с външния свят, като очи, уши, нос, уста, крайници, тяло, коса, нокти и т. н., можем да използваме и „инструментите“ на вътрешния свят, дадени ни по рождение – рационален ум, въображение, интуиция и вътрешна чувствителност. Можем да работим с тях и да ги развиваме, така както децата усъвършенстват фината си моторика, като се упражняват и постепенно постигат координация на движенията си. Метафорично казано, това е вътрешна гимнастика, вътрешен фитнес. За щастие тези вътрешни „инструменти“ вече са развити донякъде, особено рационален ум с умението му да генерира идеи и да намира решения.

Точно както при външните „инструменти“ – и при вътрешните всеки човек ги владее в различна степен. Например трудно може да сравняваме своето визуално и аудиално въображение с въображението на художници и музиканти. Това обаче не е причина да не използваме и развиваме тези дадености, защото те подлежат на усъвършенстване.

Според наблюденията вътрешните „инструменти“, които са най-слабо развити, са интуицията и вътрешната чувствителност. Те обаче също се поддават на развитие и не са чак толкова важни за вътрешните практики, както са разумът и въображението.

Често хората възприемат това – да работят самостоятелно, и то с вътрешния си свят – като скучна и непривична дейност. Това е нормално, нима някой ни е карал или ни е учил да го правим, както е било с много други неща?

9. Кога почива разумът, за да работи добре?

Докато сме будни, предимно мислим и/или действаме и разумът работи с пълен обем. Това е за сметка на въображението, интуицията и други „инструменти“ на вътрешния свят, които през това време скучаят. Дали докато спим, той си почива? Докато спим, ние понякога сънуваме, дори си спомняме някои от сънищата си. В тях също разумът работи нормално – спомняме си, че сме мислили и реагирали в съня си по същия начин, по който бихме реагирали и в реалността. Според учените мозъкът работи в различни състояния, докато сме будни и докато спим. Според тях също сънят има различни фази. През някои от тези фази се смята, че разумът почива, но те са с по-кратка продължителност от другите. По принцип има уреди, с които електромагнитната дейност на мозъка може да бъде измерена и дори визуализирана като пространствено изображение (3D). Може сами да се информираме допълнително по темата. Авторът си признава, че първоначално си мислеше, че ако започне да работи по-малко с разума и повече например с въображението, това някак би го отдалечило от реалността. Оказа се, че в действителност е точно обратното. Разумът се избистря и ставаме по-продуктивни – сещаме се по-лесно за нещата, които трябва да помним, измисляме по-бързо решения на проблемите, идват ни повече идеи и т. н. Според автора това се дължи и на факта, че при правене на практиките разумът си почива и така работи по-малко, но по-продуктивно.

10. Какво е ЧИСТО СЪЗНАНИЕ?

Нека сега разгледаме и вложения в понятието ЧИСТО СЪЗНАНИЕ смисъл. То показва стремежа да опознаем себе си, като работим с вътрешния си свят, готовността да се променяме, да ставаме по-добра версия на себе си и не на последно място – да се освободим от страданието, да бъдем щастливи и да намерим дълбок баланс и вътрешен мир.

Да приемем, че съзнанието е всичко, което се случва вътре в нас, в това число и нещата, за които още не си даваме сметка, тоест не сме осъзнали, но също включва и неща, които вероятно никога няма да осъзнаем.

Да е чисто съзнанието, означава, че с течение на времето и вътрешната работа то се разширява и подобрява качествата си. Например разбираме все повече неща за себе си, развиваме вътрешните си „инструменти“ и се чувстваме все по-добре, като вътрешното ни състояние се подобрява.

11. Здравословна рамка на практикуване

Преди да продължим, има едно изключително важно условие. През цялото време, през което правим вътрешни практики, трябва да се придържаме към няколко прости правила или рамки. Тези практики са, за да помогнат лично на нас и така впоследствие да станем по-полезни на другите, било то близки, познати или на цялото общество.

Първо, когато практикуваме, ние трансформираме нашия собствен вътрешен свят. Ако се хванем, че опитваме да използваме практиките за цели, които включват отнемане на свободната воля на другиго или дори малко да са в ущърб на някого – спираме, оставяме ги и изграждаме план как да предотвратим това в бъдеще. Не се притесняваме, понякога се случва неволно, все пак сме хора и грешим.

Второ – ако живеете с убеждението, че не е възможно всички да печелят, а когато вие печелите, задължително някой друг губи, тогава оставете практиките, докато не промените изцяло това свое убеждение, но, разбира се, може да четете и да обмисляте съдържанието.

И трето – ако възнамерявате нарочно да ги използвате извън описаните тук здравословни рамки, имайте предвид, че авторът няма как да ви спре, а ще трябва да се спрете сами, преди да е станало късно. С цел най-вече нашата лична безопасност, както и физическо и психологическо здраве ние използваме тези практики само и единствено по предназначение, а именно – за всеобщото благо!

12. Препоръки и техника на безопасност

Ако по някаква причина не се чувствате комфортно да практикувате вътрешни практики, е най-добре само да четете текста. Дайте си известно време, за да преосмислите написаното. Доколкото е възможно, практикувайте тогава, когато се чувствате максимално комфортно и имате поне малко любопитство и желание.

Всички практики трябва да се правят тогава, когато моментът е подходящ. Когато трябват бързи реакции и се изисква цялото ни внимание, подобни практики може да бъдат опасни, защото ни разсейват. Например в критични ситуации, при гледане на деца, при работа с машини, при шофиране или каране на колело, при различни видове тренировки е най-добре вниманието ни да е концентрирано върху текущото ни занимание.

Както ще забележите, някои практики се правят на момента, в който се случи определено събитие, и отнемат части от секундата. С другите, които правим в удобно за нас време, е най-добре да се заемем, когато сме в максимално будно състояние и да не сме легнали, защото това предразполага към заспиване. Например, преди да започнем, може да се разсъним добре и да седнем удобно. В краен случай може да се изпълняват и в легнало положение, но не е най-добрият вариант.

13. Това готова рецепта ли е?

И едно важно уточнение. На някои хора описанието тук може малко да им прилича на рецепта или дори на точна наука, защото има дадени стъпки и процедури. Истината е, че това са само ориентири и насоки за работа. Като цяло тази материя е базирана изключително силно на индивидуалната, субективна вътрешна реалност и в този смисъл упражненията и работата са по-скоро вътрешно изкуство или творчески процес, а не нещо точно и определено.

Очакванията към всеки човек са да използва пълната си свобода, за да променя тези практики на база вътрешната информация, която постепенно получава от самия себе си по време на работата, като все повече се доверява на разума, интуицията, въображението и вътрешната си чувствителност.

С течение на времето се натрупва опит, а нещата стават по-лесни, по-ефективни, по-интересни и по-любопитни, което носи допълнителна радост, удовлетворение и благодарност след всяко ново постижение и откритие, което правим във вътрешния си свят.

14. „Защо и как“ работят техниките?

Знам, че има хора, които ще си зададат въпроса: защо и как тези практики работят? С риск да ви разочаровам ще отговоря честно. Не знам.

Понякога и аз мисля по този въпрос от любопитство и единственото, с което разполагам, e наблюдението, че във вътрешния свят също може да прекарваме време и така да имаме преживявания, да трупаме опит и спомени, да развиваме умения, което влияе на съзнанието ни.

Знам обаче и че ползваме много неща, които са ни полезни, без да разбираме защо и как работят, например кола, компютър, телефон, телевизор, самолет.

Практиките са публично достъпни и е предизвикателство към изследователи и учени да отговорят на въпросите защо и как.

Нека за момент нямаме обширна и пълна теория, а да бъдем практици, експериментатори, които търсят полезни и рационални вътрешни практики и ги пробват, като взимат това, което работи, и продължават да го прилагат, за да постигат още положителни резултати.

Силно ще препоръчам да дадете шанс на практиките и да проверите, като пробвате лично!

15. Характеристики и уникалност на съдържанието

С какво дадените практики и изобщо написаното тук е по-различно от всички други подобни източници на тази тема? Най-добре е всеки сам да прецени, но нека все пак дадем някои характеристики, които според автора са важни.

На първо място – да, и този текст е външен за читателя, но е сравнително кратък, придържа се към рационалното и е с практическа насоченост за индивидуална работа, тоест поощрява хората сами да изучават себе си и да работят с вътрешния си свят, като дава само насоки.

На второ място – авторът постоянно се стреми да стои далеч от теории, философии, идеологии, религии и т. н., които често наред с полезната могат да съдържат и объркваща или излишна информация.

На трето място – защото целта е да засилим връзката си с реалността, като си дадем сметка, че освен нещата, които се случват около нас, има и такива, които се случват вътре в нас. Например човек в даден момент може да си мисли нещо ирационално и отнесено, например да си представя свят – плод на фантазията му. Съдържанието на тази мисъл няма връзка с реалността, но самият факт, че мисълта съществува в този момент, тук и сега, е част от реалността, защото тя съществува в мозъка под формата на слаб ток, протичащ през невроните, като електромагнитно поле, тоест мисълта е физически процес. Дали човекът ще се върне в реалността, ако осъзнае това?

На четвърто място – ако се боите от нещо, имайте предвид, че като изключим страха от директна физическа заплаха, останалите ни опасения са плод най-вече на мисловния ни поток, на мислите ни, а изложените тук практики имат за цел да ни помогнат да разберем, че в съзнанието ни има „пространство“ с много по-малко и много по-полезни мисли. И на последно място – защото авторът не го прави за пари, престиж, слава и много последователи в социалните мрежи, а има за цел това съдържание да е достъпно, полезно и да помогне на повече хора.

16. Бърз прочит на съдържанието

Накрая – кратки описания и връзки към практиките. Редът няма значение. Препоръката е да се информирате за всички тях и тогава да решите дали и с какво да започнете:

Може да започнете със „За визуалното въображение“, понеже, макар и незадължително за някои практики, визуалното въображение е основен вътрешен инструмент.

Ако искате да опитате с нещо по-лесно, може да започнете с практиката за подобряване на кондицията „Освежаване на мозъка“.

Главата „Вътрешната чувствителност или способността ни да отчитаме промените във вътрешния ни свят“ описва най-важният вътрешен инструмент – вътрешната чувствителност.

Ако искате да замените някои свои мисли с по-здравословни, може да Ви бъде полезно написаното в „Трансформации на мисловния поток“.

Ако търсите вътрешен мир или ви е интересно или любопитно какво има отвъд мислите, може да намерите идеи в „Съзнание отвъд мислите“.

Главите „Как да се грижим за тялото“ и „Обща информация за биологичната еволюция на Човека“ имат за цел да наблегнат на връзката между съзнанието и тялото, както и да дадат насоки относно физическата практика.

Ако нищо не помага, а страдате и търсите спасение или просто търсите по-добрата си версия и сте готови на по-голяма промяна, може да ви помогне „ Пълно доверие в реалността, или отдаване в ръцете на безкрайното, всепроникващо съзнание“.

Ако търсите щастието, може да експериментирате с „Откриване и култивиране на щастието“.