Галактиките са най-големите обекти в дълбокия космос. Това е снимка от мощен телескоп на галактиката Андромеда, известна в астрономията още като M31 или NGC 224. На небосклона тя се пада в съзвездието Андромеда, откъдето произлиза и името ѝ. Андромеда е най-близката галактика до Млечния път и се намира на разстояние 2,5 млн. светлинни години от Земята.
Планетата Земя и Слънчевата система са част от нашата галактика, която се казва Млечен път, и са разположени в нейната периферия. Диаметърът на галактиката Млечен път е 100 000 светлинни години, но тя няма как да бъде снимана в цялост с телескоп, защото нашите телескопи се падат вътре в нея.
Пояснение: разстоянията в космоса са огромни. Светлинна година е единица за дължина, представляваща разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум. Скоростта на светлината е физична константа, равна на 300 000 километра в секунда.
82. Кога?
В живота си се движим и нагоре, и надолу. Има периоди, когато сме щастливи и доволни, има и периоди, когато нещата не вървят добре. Основната цел на тази статия е да „омекоти“ пътя надолу, за да го извървим по-бързо и по-лесно, след което да тръгнем нагоре, както и да ни помогне да се изтласкаме от дъното, ако случайно сме стигнали чак дотам.
Ако в момента се чувствате добре, може казаното тук да ви бъде полезно в бъдеще, така че го прочетете и дори го запазете. Нито ние, нито близките ни сме застраховани от падения, а и трябва ли да разчитаме на страданието, за да потърсим по-добра версия на себе си?
Освен това написаното може да е любопитно и за хора, които имат интереси в областта на себепознанието.
83. Факти за страданието и щастието
Когато сме щастливи и доволни, когато харесваме това, което се случва, това, което правим, това, което ни заобикаля, което се върти из ума ни, и изобщо – харесваме живота си като цяло, трудно бихме го заменили с нещо ново, трудно бихме променили възгледите си. Разбира се, има хора, които постоянно, дори когато са щастливи и успешни, се стремят да развият самите себе си, само че за съжаление те не са толкова много.
Когато обаче нещата са зле, когато страдаме и се лутаме, когато не виждаме смисъл, когато сме самотни и няма кой да ни помогне, когато каквото и да направим, не помага, когато ни обземат лоши мисли и мрачни настроения, и то задълго, когато сме отчаяни, когато всяка секунда е болезнена и да продължим, означава да си причиняваме още повече страдание – тогава бихме направили всичко за промяна, намиране на изход, утеха или капка вътрешен мир.
За да проникнем достатъчно дълбоко в тематиката, за малко ще изследваме дъното. Така ще имаме едно наум докъде могат да стигнат нещата. Възможно е някои хора да припознаят себе си или свои познати, а други да получат утеха и успокоение, осъзнавайки, че при тях положението е сравнително добро. Сигурно ще има и такива, на които текстът ще им се стори далечен и непонятен, но нима някой знае какво ще му предложи бъдещето?
84. Дъното
До дъното може да се стигне по много начини – болести, злополуки, тежка загуба, психически разстройства, алкохол, наркотична зависимост, непоправими грешки, необратими действия и т. н.
Когато са на дъното, някои хора може да потърсят бърз изход. Може да предприемат нещо крайно и необратимо. Да сложат край на живота си. Те са обзети от собственото си страдание толкова силно и болезнено, че не си дават сметка как биха се почувствали близките и приятелите им, всички онези хора, които цял живот са били до тях, които ги обичат и се опитват да им помогнат; дори да осъзнават, че самият живот не принадлежи нито на нас, нито на родителите ни, а на самата природа и не е редно да се разпореждаме с него; дори да си дават сметка, че самоубийството е най-лошото убийство, защото отнемаме живота на най-близкия си човек – на самия себе си; дори да разбират, че някой ден тъмната нощ на душата ще свърши – моментната болка е толкова силна, а страхът – толкова голям, че притъпяват разума.
85. Винаги има път нагоре!
След като разгледахме дъното, нека сменим нюанса с по-положителен.
Желанието и готовността за промяна, решителността за действие са толкова по-големи, колкото повече страдание преживяваме. Това може би е единственото положително нещо, когато се движим към дъното.
Възниква въпросът – как да го впрегнем и използваме по алтернативен начин, който не е разрушителен, а е здравословен, конструктивен и спомагащ за изграждането на нов живот?
Има хора, които рязко са пропаднали надолу, но вместо да се откажат и предадат, те са търсили и намерили пътя нагоре. Ето някои ярки и неоспорими примери, които пораждат възхищение: Хора без крайник, които спортуват и печелят награди в дисциплините си. Наркозависими, на тежки субстанции, които след многократни опити, било то самостоятелно или в комуни, са успели да се изчистят и да изградят нов, успешен живот. Хора, страдащи от нелечими болести, които въпреки всичко са щастливи през времето, което имат. Майки и бащи, които са загубили отгледано дете и са намерили сили да продължат напред. Списъкът наистина е дълъг, затова нека не изреждаме повече.
Нека просто бъдем убедени, че винаги има път нагоре! Ако се наложи, той е там и ни чака. От нас се иска просто да го потърсим, да го открием и да го извървим.
86. Произход и история на вселената
Сега нека предизвикаме разума. Това би следвало да е лесно, защото така или иначе мисленето и логиката заемат огромна част от нашия модерен, динамичен живот.
Нека за малко се замислим за този свят, не за политиката, не за футбола, не за модата, парите, къщите, колите, телефоните, дрехите, обувките, чантите и т. н., а за живота на този свят. Да се замислим за природата – за растенията, животните и хората. За да се стигне до това – да има живот, колко неща са се случили?
Да преговорим набързо. Според теорията за Големия взрив вселената е възникнала чрез грандиозен взрив в нищото, който е създал времето, пространството и материята.
Постепенно този първоначален хаос в течение на много години се е подредил така, както сега го познаваме. Възникнали са галактики, звезди и планети. Образувала се е Слънчевата система. Земята е била гореща, но е изстинала. В резултат на химични реакции и определени условия са се появили много вещества, включително водата.
Зародил се е животът. Най-напред едноклетъчните организми. След това – по-сложните. После първите организми с нервна система, която постепенно е еволюирала в централна и периферна, тоест появили са се първите мозъчни структури. След много години се е стигнало до цялото дърво на живота от учебниците по биология, включително до динозаврите, човекоподобната маймуна, древните цивилизации и съвременния човек.
87. Дали е чиста случайност?
Дори да приемем, че всичко това се е получило случайно и в резултат на естествената еволюция при организмите, остава въпросът защо съществуват точно тези правила във вселената – точно тези параметри, константи, вероятности, закони на взаимодействие, химични елементи, физични процеси и т. н.
Нима тази вселена, с точно тези характеристики, е една от многото, които са възникнали случайно, извън времето, във вечността, и е огромна случайност, че ни има точно тук и сега? Каква привилегия да сме живи!
Нима толкова сложно същество като човека може да бъде случайност? Да е случайно тялото ни, психиката ни, мислите ни, с цялата скрита сложност и съвършенство, на които днес се възхищават изследователи и учени в различни области?
88. Централно твърдение
Сега нека разгледаме твърдението, което е основно за изложението тук и на което се базира един по-лек път надолу и после издигане нагоре. Това твърдение гласи, че съществува невидимо, безкрайно и всепроникващо съзнание, което изпълва всичко в този свят и го направлява в името на всеобщото благо.
Понеже няма доказателства за това, но няма доказателства и за противното, излиза, че дали ще повярваме в това твърдение, или не, е въпрос на избор. Дали вярата в едно твърдение е толкова трудна, когато от другата страна стои човешки живот? Може ли да намерим по-здравословно, по-конструктивно и по-положително твърдение? Виждаме ли нещо вредно и нездравословно в това твърдение? Нима и бездруго не вярваме ежедневно в десетки недоказани твърдения, чути по телевизията, прочетени в интернет, в социалните мрежи? Дали ще загубим, или ще спечелим, ако повярваме? Какво избираме?
89. На какво се дължат повечето лоши и зли неща в този свят?
Защо има войни, убийства, насилие, извращения, измами и много други неща, които не са в името на всеобщото благо, ако приемем, че вселената и в частност живите организми се напътстват от невидимо, безкрайно и всепроникващото съзнание, което направлява света тъкмо в името на всеобщото благо? Нека изгладим това противоречие.
Да разгледаме най-известните форми на живот. Да започнем с растенията. Изследвайки джунглите в цялото им многообразие от растителни видове, които живеят заедно и в симбиоза и на които хора отдават целия си живот, за да ги изучават, да заснемат филми и да напишат книги за тяхната красота – намираме ли противоречие с убеждението?
Да продължим с животните, които отнемат живот само за да се хранят и понякога – за да упражняват уменията си, когато настъпват растенията и ги убиват, или когато котката си играе с мишка и прекали с прилагането на физическата си сила. Техните действия се направляват основно от инстинкти. Тук виждаме ли противоречие с убеждението?
И да завършим с най-сложното – с човека в ролята му на разумна форма на живот. Това, което го отличава, е разумът и себесъзнанието. При хората има войни, убийства, насилие и много други неща, които не са в името на всеобщото благо. Тук има противоречие. Ще изгладим това противоречие, като отчетем факта, че у човека се е развила свободна воля и възможност за свободен избор.
Това прави нещата по-сложни, защото дава на човека свобода на действие, което той може да използва така, както реши. Защо това е така, е по-скоро философски въпрос, който може би има много отговори, много теории, но не е тема на нашето изложение.
При това положение убеждението, че съществува всепроникващо съзнание, което направлява света в името на всеобщото благо, без да отнема свободната воля, би следвало да не съдържа противоречия и основните съмненията да са се разтопили.
90. Първа стъпка?
Ако вече сте убедени, че искате да повярвате в това твърдение, значи сме направили първата стъпка. Ако не сте, тогава може би имаме нужда от време, за да премислим плюсовете и минусите по-задълбочено. Все още има смисъл да продължите да четете, за да разберете някои от ползите, които би ни дало подобно вярване.
91. Да се родим втори път в този живот
Убеждението в съществуването на всеобщото съзнание е едва първата стъпка в изграждането на нов живот с по-малко болка и страдание. Но дали е възможно човек, или по-скоро неговият мироглед, да се роди втори път в същия живот? Възможно ли е да се пресъздаде по нов начин цялата тази сложност на психиката, формирана от възпитание, родители, училище, работа, приятели, среда, гени и много други фактори?
В рамките на шегата – според учените използваме най-много 5% от капацитета на мозъка си, а това означава, че теоретично има място и можем поне 20 пъти да пресъздадем себе си.
Сега сериозно: за нашите цели е достатъчно да го направим само веднъж. Достатъчно е – дори да не успеем напълно, а частично. Да се родим втори път в същия живот с нов или променен мироглед. Убеждението на автора е, че всичко това се свежда до силата на желанието за промяна и доразвиване на чувствителността към вътрешния свят.
Да припомним, че колкото по-силно страдаме, толкова по-лесно ще ни бъде да променим възгледите си с цел подобряване на състоянието си. Излиза, че освен всичко останало страданието е и гориво на промяната към развитие и подобрение. От тази перспектива може да се отнасяме към него с уважение и да му бъдем благодарни.
92. Още нещо за размисъл
Да засегнем бегло и една друга тема, която би ни дала допълнителна мотивация. Не знам дали има прераждания. Не знам и дали това не е просто успокоение и удобно извинение, за да не правим нищо със себе си тук и сега. Но дори да приемем, че го има, тогава няма ли, като се родим отново като деца, пак да станем „жертва“ на гените, средата, възпитанието и т. н.? Не е ли възможно да се родим на по-лошо място и да ни се случат по-лоши неща? Защо да рискуваме и да разчитаме на нещо, което не е сигурно, и да чакаме да умрем, при условие че имаме възможност да действаме още сега, в този живот?
93. Създаването на нов център в съзнанието
За да се роди мирогледът ни втори път в този живот, той се нуждае от нов център, около който ще се изградят нови убеждения, нови вярвания, нови ценности, нов опит, по-общо – нови структури, и накрая, като резултат – нов мироглед.
Разбира се, всичко старо ще продължава да съществува и да ни помага. Ще можем пак да използваме полезните знания и умения, които имаме. Ще си спомняме живота си, но ще имаме шанс да го погледнем от друга гледна точка и да променим голяма част от старите си изводи, да преразгледаме преживяванията си и въобще да се получат много странични ефекти, които ще ни помогнат да пресъздадем себе си по по-добър начин.
94. Окончателно ОТДАВАНЕ
Следващата стъпка е да вземем дълбоко и окончателно решение, че ще повярваме с цената на всичко в съществуването на безкрайно и всепроникващо съзнание, което изпълва този свят и го направлява в името на всеобщото благо, без да отнема свободната воля.
Трябва да направим и нещо повече – да приемем това убеждение за нов център на съзнанието си и всичко да започне да се върти около него. Което означава изцяло да се отдадем в ръцете на всепроникващото съзнание и да му имаме пълно доверие.
Ако сме стигнали дъното, това означава, че вместо да погубим живота в нас, ние просто го поверяваме или, така да се каже, го даряваме на това безкрайно съзнание в името на всеобщото благо.
Това е настина много дълбоко и думите не са достатъчни, за да го опишат.
Тук човек сам трябва да намери начина да го направи така, че то да изплува над всяка истина, с която разполагаме. С други думи – да открием искрата в нас, която захранва нашия живот, и да ѝ се отдадем.
Можем да правим всичко, което би ни помогнало, но пътят е индивидуален.
На някого може да му помогнат потвържденията за съществуването и функционирането на всепроникващото съзнание, които можем сами да намерим и с които можем да нахраним ума. Или усетът, интуицията, вътрешните нюанси, породени от чувствата или вътрешните визуализации с помощта на въображението.
Със сигурност трябва да увеличим чувствителността, която имаме към вътрешния си свят. Ако досега не сме се интересували какво се случва вътре в нас, защото вниманието ни е било обсебено предимно от външния свят, сега имаме уникална възможност да променим това и да започнем да се занимаваме с разучаване, разбиране и развитие на нашия вътрешен свят. Нима само̀ по себе си това не е любопитно, интересно и пропито със смисъл?
95. Насоки по пътя
Едно е сигурно – всеки може да намери пътя до съзнанието, за което се говори тук. Помним, че то е всепроникващо и безкрайно, следователно ние сме част от него и то е във всеки от нас.
Това, което много би ни помогнало, е да нямаме какво повече да губим, да осъзнаваме колко сме малки в пределите на вселената и на това безкрайно съзнание, да сме пионки, готови да му се доверят напълно и да му позволят да направлява живота им оттук нататък. Без желания към него, без мнения, без големи очаквания, просто тихо и смирено да живеем в него. Да позволим на това съзнание да ни промени и да изгради нашето ново аз. То е двигателят, а ние само му помагаме, когато това се иска от нас.
96. Ежедневна практика
Последна стъпка – вече ежедневно живеем в нашия нов център и следим за промените, които постепенно се случват между нашата нова субективна реалност и нашата стара субективна реалност.
Каквото и да става, каквито и мисли да се въртят в главата ни, каквито и чувства и състояния да ни обземат, ние мигновено се сещаме за нашия нов център, за нашето ново централно убеждение и пречупваме всичко през призмата му.
Това ни позволява да преживяваме нещата по нов начин и да забележим разлики спрямо преди, което от своя страна допълнително ни мотивира да продължим.
Животът в това убеждение дава дълбоко доверие в реалността, във всичко, което се случва, както и допълнително спокойствие, което нараства с времето. Ние вече знаем, че каквото и да става, случайно или не, то е най-доброто възможно в момента и е в името на всеобщото благо. А това ни дава дълбоко спокойствие и вътрешен мир, като обезсмисля огромна част от нашите страхове и притеснения.
Така постепенно се променя съдържанието на мислите, чувствата, настроенията и състоянието ни.
97. Обогатяване и актуализиране на новото централно убеждение
И накрая да обогатим убеждението за това всепроникващо съзнание. Подобно позитивно допълване на представата за него е нещо, което всеки сам може да продължи да прави по пътя напред, като се довери на интуицията си.
Всепроникващото съзнание е винаги с нас, дори на края на света, дори в непрогледния мрак, дори в дълбоката самота и болка.
То осъзнава целия свят във всеки момент. Направлява света, следвайки грандиозен план, който постоянно се променя и актуализира в зависимост от решенията, взимани от индивидуалните съзнания със свободен избор всеки миг. Този план във всяка секунда постига най-голямото възможно всеобщо благо. Неведоми са начините, по които този план се реализира, но един от тях е, че съзнанието прониква до дъното на материята, както сега е модерно да се казва – на квантово ниво, и управлява вероятностите на абсолютно всички „случайни“ събития и процеси.
Всепроникващото съзнание се стреми да пази живота и да го развива. То се грижи за всичко, в това число и за нас, и за другите. Пред него всички са равни и еднакво обичани. То дава еднакво и предостатъчно любов на всичките си деца. Качество на това съзнание е да се натрупва и концентрира в разумните форми на живот, което се случва в процеса на самоосъзнаване. Но това, че някой е по-осъзнат, не означава, че е по-обичан или че получава повече любов от съзнанието, а просто, че има по-голяма възможност и капацитет да помага на себе си, на другите, на света.
Съзнанието копнее за момента, в който дадено индивидуално съзнание ще го потърси и ще се свърже с него, защото така то се материализира все повече в реалността чрез последващите конструктивни действия на индивида.
Стреми се да намалява всеобщото страдание, като помага на индивидите да вървят напред в еволюцията си, да се самоосъзнават все по-дълбоко. Понякога действаме от негово име – тогава, когато спомагаме за намаляване на собственото си страдание и страданието на другите. Когато помагаме на себе си и на другите да се адаптират, развиват или, по-общо казано – да реализират себе си все по-успешно и да осъзнават себе си все по-ясно. Това може и да се превърне в наша основна цел в новия ни мироглед, но нека първо помогнем на себе си.
Всепроникващото съзнание много се радва на нашите успехи по отношение на самоосъзнаването и ги празнува заедно с нас, а ние изпитваме постоянна благодарност към него за успехите си, дори когато са малки и редки.
То „сплита“ всички индивидуални съзнания като мрежа и ни изпълва с чувство за свързаност и пълнота.
То е източник на творчество и съдържа цялото знание за света, което постепенно ни разкрива.
Когато описваме с думи това съзнание, то е всичко, което изгражда един по-осъзнат свят с по-малко страдание. То не е алкохол, не е наркотик, но когато се докоснем до него дори за миг, изпълва живота ни и не искаме нищо друго.
98. Призив
С новия мироглед ние живеем нов живот. Имаме втори шанс и нека го използваме в името на всеобщото благо!
99. „Червени лампички“!
За пълнота ми се иска да направя и едно допълнение с нещо, което също е част от реалността и на което можем да се доверим в краен случай, защото наш приоритет е да запазим живота.
Вече знаем, че страданието освен всичко друго е и гориво за промяната по пресъздаване на нашата по-добра версия още в този живот. Чрез доверие в реалността и воля да устоим ние преминаваме през него, дори да продължава много време, знаейки, че след това идва пътят нагоре, който ще ни отведе до нови върхове.
По пътя някои хора избират да се доверят на съвременната химия, медицина и фармацевтика. Те отиват на психиатър и редовно пият изписаните им хапчета, било то успокоителни, антипсихотични лекарства, антидепресанти и т. н.
Причините за това са различни. Като започнем с по-безобидните, като това, че е модерно, че проявяваме каприз, че имаме инерция да лекуваме всичко така, както лекуваме настинка, и завършим с по-сериозните причини, като силен страх от състоянието, в което се намираме, страх от неизвестното, страх от промяна или желанието да запазим себе си такъв, какъвто се познаваме, нетърпение страданието да свърши, недостатъчно силно умение да понасяме болезнени мисли и чувства, дълбоко отчаяние, натиск от близки и приятели и др.
Не можем да отречем обаче, че лекарствата за психиката са помогнали и продължават да помагат на изключително много хора да се почувстват добре в кратки срокове. Те действат на физическо ниво. Повечето от тях набавят, премахват или, най-общо казано, регулират наличието на определени вещества в мозъка, като допамин, серотонин и др. По този начин лекарствата значително подобряват психическото състояние. Откриването на тези препарати е плод на големи усилия, на експерименти с хора за доказване на ефективността. Някои от медикаментите съществуват сравнително отскоро (синтезирани са едва през последните 50 години), което е уникална възможност за съвременния човек, защото в миналото ги е нямало.
Къде е границата обаче и кога да прибегнем до тях?
Убеждението на автора е, че това е индивидуално решение, но има и „червени лампички“.
Повечето хора могат сами да усетят момента, в който трябва да се спре страданието чрез хапчета. Търсеният резултат от страданието е да се промени мирогледът ни и да заживее нашата по-добра версия. Ако дълго време не забелязваме промени в мирогледа си и не усещаме вътрешна трансформация, тоест няма промени в състоянието, тогава може би е време за хапчета, нима има смисъл да страдаме без резултат?
Въпреки свободата на избор, ако светнат „червените лампички“ – значи е време.
Ако сме неадекватни, трябва да позволим на някой друг да вземе решението вместо нас!
Ако сме на път да нараним себе си или другиго, със сигурност е време за хапчета!
Ако сме неработоспособни, а трябва да се грижим за някого или да изкарваме пари, за да оцелеем, също е време за хапчета!
Не е срамно да потърсим помощ, да идем при психиатър. Ако ви притеснява, че някой ще разбере и ще се изложите, имайте предвид, че много психиатри са готови да ви приемат анонимно, да се запознаят с вашия случай, да ви напишат подходяща рецепта и да проследят лечението.
Така че, ако наистина сте минали границата, не чакайте, обърнете се към лекар сега, преди да е станало късно: наш приоритет е оцеляването и запазването на живота!
Едновременно с това правете и практиката, описана тук. Тя няма да навреди, а само може да помогне.