Забавно смеещо се къдраво момиче с пеперуда на носа. Щастието може да бъде спонтанно и лесно
100. Факти за щастието
Щастието е състоянието, което често свързваме с наличието на здраве и постигането на цели и успехи в живота. Понякога то може да ни обземе и непланирано, спонтанно – когато се наслаждаваме на природата, когато се забавляваме сами или с приятели, когато се радваме на успехите на другите, най-вече близки и познати, когато си спомним за определен момент в миналото. Разбира се, има и хора, които не следват чужди рецепти за щастие. Но нима някой може да изброи всички начини, по които ни обзема щастието?
Важно е да осъзнаем, че то е вътрешно състояние и се случва във вътрешния ни свят. Биологично то се дължи на производството и наличието на определени химични вещества в мозъка ни, които според учените се произвеждат несъзнателно в зависимост от преживяванията на индивида. Използваме думата „щастие“, за да го назовем, но всеки човек го преживява вътрешно, по индивидуален и субективен начин, като силата му може да бъде различна.
Интересно е да се отбележи, че силата на щастието на даден човек няма как да бъде измерена, нито съпоставена със силата на щастието на друг. Ето и още една тема за размисъл. С времето ние се движим към старостта, където вероятно много неща няма да са по-добре отпреди, например здравето. Ако сами не променим начина, по който събитията влияят на вътрешния ни свят, най-вероятно с годините ще ставаме все по-нещастни.
Целта на съдържанието тук е да помогне на човек да бъде щастлив по-често, като разбере по-ясно какво го прави щастлив, и да осъзнае по-дълбоко състоянието, което щастието предизвиква във вътрешния му свят. Тази практика използва най-вече „инструменти“ като памет, рационален ум, въображение, вътрешна чувствителност.
101. Кратко описание на практиката
Да започнем с кратко описание на идейно ниво и след това да обърнем внимание на детайлите. Първата стъпка е да съставим списък със спомените за моменти от нашия живот, в които сме били щастливи. Ако паметта ни изневерява, може да създадем и допълним този списък чрез въображението, като си представим събития, които с настъпването си ще ни направят щастливи. След това работим с този списък, като увеличаваме разбирането си за начините, които ни карат да се чувстваме по този начин, и изследваме и задълбочаваме осъзнаването на вътрешното си състояние.
102. Изготвяне на списък с щастливи спомени
Сега малко по-подробно. Изготвянето на този списък не е лесна задача, която бързо да отхвърлим, а по-скоро е процес, за който всеки може да намери темпото и начина да постигне най-доброто. Идеята е да го правим тогава, когато имаме време и желание. Колкото повече превъртаме спомените, толкова повече те изплуват и се избистрят. Подобно на решаването на кръстословици е – връщаме се към една и съща дума отново и отново, появяват се нови букви, пробваме с различни срички, докато цялата търсена дума изплува в съзнанието ни.
Може да ни помогне, ако си водим записки, които да допълваме всеки път, когато „превъртаме лентата“. Добре е да изровим максимален брой детайли за всеки момент, когато сме били щастливи, и най-вече да намерим ключовите фактори, повлияли най-силно за това.
Не е задължително, но би било добре, ако успеем да си спомним цялата сензорна информация за събитието – какво сме виждали, чували и усещали в тялото си тогава. В допълнение бихме могли да попитаме свои близки и приятели дали си спомнят моменти, когато сме били щастливи (така както ние пазим подобни спомени за тях), и с тяхна помощ да допълним списъка. Гледането на снимки и записи или препрочитането на стар дневник също би могло да бъде полезно.
103. Допълване на списъка чрез въображението – „поглед в бъдещето“
Следващата стъпка е да добавим събития, създадени чрез въображението ни, които биха ни направили щастливи. Освен че обогатяваме списъка, по този начин добавяме и елемент на творчество, както и евентуално нови начини за постигане на щастие, което е много важно, особено ако сме претърпели някаква промяна в последно време.
104. Ново преживяване на списъка
Можем да започнем с вътрешната работа, когато в списъка имаме поне едно състояние на щастие, което да изследваме. Ако са повече, може да започнем с това състояние, което най-лесно и най-ярко сме си спомнили или в което щастието е било най-силно, или с това състояние, когато най-лесно сме постигнали щастието. Редът не е толкова важен, защото ще минем през всичките, и то многократно.
Избираме едно и започваме. Сега целта е да преживеем вътрешно максимално истински този спомен отново или за пръв път да преживеем вътрешно целевата бъдеща ситуация, която сме създали във въображението си. Помагаме си с това, което сме виждали тогава или което бихме виждали, като събитието се случи. По същия начин допълваме вътрешното изживяване с това, което сме чували или ще чуваме, и с това, което сме усещали в тялото си или което ще усетим. Целта е да обогатяваме и да задържим известно време цялата тази вътрешна, сензорна информация в съзнанието си, за да позволим на чувството за щастие да изплува в съзнанието ни.
В началото неловко се „пресягаме“ във вътрешното пространство, но идва момент, когато се докосваме до чувството, и с времето постепенно му позволяваме да ни обземе. Вероятно няма да се получи напълно от първия път, но при всеки следващ опит ще сме по-близко и ще се получава по-добре, защото така работят паметта и въображението. По всяко време можем да се прехвърлим на други щастливи състояния от списъка, особено ако това идва спонтанно и усещаме, че помага.
През цялото време отделяме малко внимание и на това – да забелязваме кое е общото и кое е различното между отделните състояния в списъка, защото така задълбочаваме разбирането си и получаваме информация отвътре, от първа ръка.
105. Работа с вътрешните инструменти
Вече сме превъртали списъка известно време, докоснали сме се до вътрешното състояние на щастие с различен успех и искаме да продължим напред. На база информацията, която сме натрупали по време на вътрешните преживявания, започваме да работим чрез разума върху нови идеи за постигане на щастие. Разбира се, можем да използваме само това, с което разполагаме в момента, така че някои стари начини може да се окажат невъзможни и пред нас стои вариантът да открием нови.
Друга посока за действие е да използваме повече въображението си и по-малко разума. Когато правим практиката по-горе и сме се потопили в преживяването на някое от състоянията в списъка, чрез визуалното си въображение създаваме изображение, което да изразява обзелото ни чувство на щастие. Тук може да играем с параметрите на изображението – неговото място в пространството, формата и цветовете му. Може за всяко състояние да имаме отделно изображение, а може и да създадем едно общо, което да включва общите черти на всички останали. Не е нужно да е нещо сложно, може да е например сфера с топли цветове, смесица от оранжево и златисто, която да е разположена в центъра на вътрешното ни пространство, с големина по избор. Тук всеки сам трябва да изгради собственото си изображение, като разчита на въображението, интуицията и вътрешната чувствителност.
По същия начин стоят нещата с аудиалното въображение, като вместо изображения създаваме мелодии. Ако пък искаме да работим предимно с чувствата си, би трябвало чрез практиката по-горе вече да сме натрупали достатъчно информация как да извикаме чувството на щастие у себе си и най-малкото да се докоснем до него.
106. Главно действие
По-късно винаги когато извикаме чувството или визуализираме картината, или си „пуснем“ мелодията, задържим ги във вътрешното пространство и отдадем цялото си внимание на това, което се случва вътре в нас, чрез разума си много по-лесно намираме начини да бъдем щастливи.
107. Разсъждения за щастието
Накрая – още една тема за размисъл. Ако постигането на щастие беше лесно и достъпно – било то чрез вътрешни практики или по друг начин, – бихме водили живот в постоянно щастие, вероятно и в по-добро здраве и с по-голяма продължителност и би се обезсмислила идеята да постигаме каквото и да било с изключение на физическото оцеляване, състрадание и помощ на другите, продължение на рода и занимания по интереси.
Май се размечтахме. Нека отново стъпим здраво на земята и да се залавяме за работа.