Трансформации на мисловния поток

37. Нужда от грижа за вътрешния свят

Повечето хора се грижат добре за хигиената, външния си вид и физическото си здраве – било за собствено удоволствие, било заради впечатленията, които създават у другите, било по навик, задължение или дори по принуда. Какво обаче се случва с вътрешния ни вид, вътрешния свят, вътре в нас, остава някак незабелязано.

Това е така, защото, на първо място, самите ние често не си даваме сметка за състоянието и процесите на вътрешния си свят.

На второ място, защото го приемаме за даденост, която не може да се промени и не е подвластна на волята ни.

И на трето място – защото то не се отразява в огледалото и не се забелязва директно от другите, а се виждат само някои резултати от него, като думи, действия, поглед, изражение на лицето, език на тялото.

Авторът вярва, че както се грижим за външния си вид и физическото си здраве, прочитайки този текст, всеки би могъл да се погрижи по-добре и за вътрешния си свят, както и да доразвие вътрешните си инструменти, които са ни дадени по рождение, като например рационален ум, въображение, интуиция, чувствителност към вътрешните промени.

38. Защо е важно вътрешното ни състояние?

Вътрешното ни състояние е пряко свързано с настроението, с усещането колко сме щастливи, успели и доволни от живота. То съдържа чувствата, мислите и емоциите, които често бушуват в нас. Понякога онова, което се случва вътре в нас, казано накратко, ни кара да се чувстваме зле и да страдаме. За съжаление това влияе и на близките ни. Силата на страданието може да варира от едва забележима до изключително голяма. Така естествено възниква въпросът – какво бихме могли да направим сами, за да променим състоянието си, като впрегнем собствените си сили?

Ако се интересувате от практики, чрез които да подобрите качеството си на живот, като създадете по-добра хигиена на мисловния поток и го успокоите, написаното тук може да ви послужи. Текстът не е кратък, но това е, защото са разяснени примери и са описани практики. Сигурен съм, че ако Ви е полезно, интересно или любопитно, ще стигнете до края и дори ще се връщате.

39. Как ни влияе мисловният поток?

Защо мисловният поток влияе на състоянието ни повече, отколкото хората очакват? Без да се впускаме в допълнителни химични и биологични подробности – той косвено влияе на физическо ниво, на тялото ни, като предизвиква производството на различни химически регулатори, например хормони. Това се случва, когато мисловният поток провокира определени емоции и чувства в нас и те принуждават тялото и най-вече мозъка да произвежда определени вещества. Един ярък негативен пример за това е страхът, който често се предизвиква от мисловния поток. Някои хора се боят да говорят пред публика и в резултат на мислите си получават адреналинов шок, а това е неприятно и пречи на представянето им.

Разбира се, има и положителни примери. Като цяло описаният по-горе процес, при който мислите влияят на тялото, е в резултат на еволюционното развитие и по-често е полезен и ни помага.

Нашата цел е да трансформираме излишното, това, което е нездравословно и по-скоро ни пречи.

40. Какво е трансформация на мисъл?

Под трансформация имаме предвид промяна, което най-често се свежда до замяна на старата мисъл с нова, по-здравословна и полезна.

41. Осъзнаване на нуждата от трансформации

На всекиго се е случвало (или може да се случи) да иска да се отърве от определена мисъл. Понякога осъзнаваме, че дадена мисъл ни „натоварва“. Това става най-вече спонтанно, и то най-често тогава, когато мисълта е неприятна. В нормалното си, ежедневно състояние не си даваме сметка за мислите си, макар че ги живеем, тоест действаме спрямо тях. Това е вярно през доста голяма част от времето на нашия живот.

Но за да трансформираме нещо, първо трябва да си дадем сметка за него, да го осъзнаем и да работим с избраните мисли, когато се появят в главата ни, до момента, в който се трансформират.

Всеки може да започне по-често да си дава сметка за мислите, които би искал да трансформира, защото така ще се подобри качеството му на живот, ще се задоволи любопитството му, ще се провокира интересът и ще се доразвият полезни вътрешни умения. Ако това не са основателни причини, коя би могла да е?

42. Примерни мисли за трансформация (1)

Ето и някои мисли за трансформиране. Те са потискали автора и той е работил с тях. Например: „Светът се управлява от лоши хора и зли сили“, „Държавата, в която живея, е на дъното и никога няма да се оправи“ и „По-успешните хора са мошеници, които са натрупали пари благодарение на лъжи, далавери и измами“. Ако споделяте тези или подобни мисли, значи имаме материал за работа и трябва да запретнем ръкави. Добрата новина е, че имате възможност бързо да постигнете значителен резултат. На дървото с успехите има плодове по ниските клони и трябва само да се пресегнете, за да „откъснете“ тези плодове.

43. Кратко описание на практиките за трансформация на мисли

Следват различни практики за трансформация на мисли към по-здравословни. Не е нужно да избирате само една – те могат да бъдат използвани и заедно, в комбинация, което би засилило ефекта. Изборът следва да се направи на база предпочитания, с други думи – да се спрем на това, което би ни се удало най-лесно.

Най-общо казано, тези практики се базират на вътрешните инструменти, с които със сигурност разполагаме. Това са рационалният ум, въображението (визуално и аудиално), интуицията, чувствителността към вътрешния свят.

Повечето практики използват основно разума и най-вече неговата способност да генерира идеи и да намира рационални и практични решения, а останалите практики изискват различна по вид вътрешна гимнастика. В някои практики се разчита основно на визуалното въображение, което свързва дадена мисъл с изображение, тоест използва свойството на мислите да бъдат разглеждани като обекти във вътрешния свят, така както изглеждат обектите навън – да имат разположение в пространството, форма и цветове. Има и практика, която използва въображението, но в неговата музикална перспектива, като свързва мислите с мелодия, звуци, ритми. Има и практика, която разчита основно на чувствата.

44. С кои мисли да започнем?

Нека първо да обърнем внимание на практиките за трансформиране на два особени типа мисли. Първите са тези, които изразяват крайни гледни точки, а вторите – такива, които силно зависят от случайността, вероятностите или за тях няма достатъчно доказателства и те остават в сферата на хипотезите, без да са подкрепени с факти.

45. Трансформации чрез обединяване на противоположности

Най-напред малко храна за разума, която придава допълнителен смисъл на обединяването на противоположни мисли.

На първо място и по-генерално – нещата в реалността никога не са само черни или само бели, те винаги са смесени, тоест винаги има от всичко.

На второ място, наблюденията на автора са, че хората имат по-силна склонност да виждат негативните неща и по-слаба – да забелязват позитивните, както и че информацията, която достига до нас чрез интернет, медиите, социалните мрежи и т. н., е много повече с отрицателен оттенък, отколкото с положителен. Така че повечето крайни мисли, които се въртят из главите на хората, са негативни.

Ако една мисъл изразява крайна гледна точка, тя често пречи на баланса ни, като предизвиква силно „оцветяване“ или „стесняване“ на нашия мироглед. Вероятността да се „докоснем“ до нея и да я активираме в ежедневието си е доста голяма и често с болезнен резултат. Например „Светът се управлява от лоши хора и зли сили“ или „Държавата, в която живея, е на дъното и никога няма да се оправи“. Какво предизвикват във вас тези съждения?

За да балансираме подобни мисли, първо трябва да си дадем сметка, че те имат и противоположност, както и да намерим тяхната противоположна мисъл. За тези примери това може да изглежда така: „Светът се управлява от добри хора и добри сили“, „Държавата, в която живея, е на върха и винаги ще си остане там“.

По този начин си даваме сметка, че сме залитнали в едната посока. Даваме си сметка също и че другата крайност пак е залитане, та макар и в положителна посока. Тук целта ни не е да се самозаблуждаваме, като сменим едната с другата, напротив – целта е да изградим нова мисъл, която включва и двете крайности, и по този начин да разширим или обогатим мирогледа си, както и да го балансираме. Като страничен ефект полезният корен на двете противоположни мисли, какъвто и да е той, също се обединява и засилва и става нов корен на новата обединяваща мисъл.

Може да направим това първо с разума си и после с визуалното си въображение. На ниво разум новите, обединяващи мисли може да изглеждат по следния начин: „Светът се управлява от добри и лоши хора, както и от добри и лоши сили“ и „Държавата, в която живея, е някъде между дъното и върха, а накъде ще се движи, ще покаже бъдещето, като аз ще ѝ помогна с моите действия“.

След това винаги когато крайната мисъл изплува в съзнанието ни, ние прехвърляме вниманието си на съответната ѝ обединяваща мисъл. Повтаряме това, докато стане автоматична реакция, и сме готови на ниво разум.

Като незадължителна стъпка, в допълнение, може да си помогнем с въображението, чрез визуализация на процеса по обединяване, както и чрез визуализация на картината, представляваща новата обединяваща мисъл.

Ако, когато затворим очи, може да си представим картина, например лицето на познат, футболна топка, дърво, животно, море, планина и т. н., най-вероятно вътрешната визуализация ще ни се удаде лесно. Дори не е нужно да виждаме вътрешно картините в много детайли. Разбира се, колкото са по-ясни и по-подробни, толкова по-добре, но може да пробваме при всички положения.

Идеята тук е да хванем момента, когато се появява мисълта, която искаме да трансформираме, и веднага да включим визуалното въображение с цел да моделираме картина с тази мисъл, с нейната противоположна и с обобщаващата. Целта е за всяка от тези три мисли да определим къде е във вътрешното пространство, каква форма има и как е оцветена.

Трябва да подчертаем, че този процес не изисква особени разсъждения и логика, а позволява на самото въображение да функционира, като то от своя страна изпълва съзнанието ни за момент.

Да отбележим, че в началото може да си помагаме, като рисуваме картината на лист хартия, макар да е трудно да постигнем пространствено изображение с три измерения и изглед от всички страни. Въпреки това не пречи да се пробва, ако помага.

Като начало дори не е нужно да откриваме и трите визуални параметъра на трите мисли, може да открием само един, например цвета. Постепенно картината може да се обогатява и всеки следващ път да надграждаме изображението, когато се появява мисълта, която искаме да трансформираме.

Това продължава, докато изградим сравнително стабилен образ в съзнанието си и картината вече се променя много малко. Например едната мисъл визуализираме като бял поток, който започва пред очите ни и продължава наляво до хоризонта или дори отвъд него, в безкрайността. Аналогично, другата мисъл е с черен цвят, започва пред очите ни и е насочена в точно противоположна посока, тоест надясно, до хоризонта или отвъд него, в безкрайността. Двата потока се допират точно пред очите ни и цветовете в тях се разделят от невидима преграда. За да визуализираме процеса на обединяване, „махаме“ преградата и позволяваме на двата цвята да се слеят, докато се получи един общ цвят, да кажем, светлосив или сребрист. След това, ако искаме, може дори да променим формата на получената нова мисъл, да речем – от безкраен поток на сребриста сфера с безкраен обем.

Това е само един пример – всеки трябва да намери най-подходящите за представата си положение, форма и оцветяване на мислите. След като имаме картината на новата мисъл, всеки път, когато крайната мисъл изплува в съзнанието ни, просто визуализираме новата мисъл. Повтаряме това, докато стане автоматична реакция.

46. Трансформации чрез избор на предпочитание

Има някои мисли, които хабят излишно нашата енергия и ресурси. Най-общо казано, това са мисли, които разиграват бъдещи хипотетични ситуации, на които още не им е дошло времето и поради тази причина не бива да са част от дневния ни ред.

Понякога е хубаво да се подготвим предварително, но далеч не във всяка ситуация. Освен това дори да е добре да сме подготвени, важно е да преценим дали точно сега, или по-късно, когато ще имаме повече информация, дали да е изцяло, или частично. Знаем ли каква е вероятността да се случи нещо и по-специално дали е над 50%, ако говорим за рационалност?

Ето и няколко примера. Изпращаме имейл и си лягаме, но преди да заспим, започваме да си мислим какво ще ни отговорят и дори какво ще отговорим самите ние след това и така губим един час сън. Всяка сутрин оставяме детето си в детската градина и през остатъка от деня се притесняваме за него, като си мислим най-различни хипотетични неща и си представяме различни ситуации с ниска вероятност. Има много подобни примери.

Въпреки че това са мисли с положителен корен, нима всички те винаги са полезни, продуктивни и необходими? Искаме ли да ги намалим и да си освободим време, както и да си спестим психическо страдание?

Естествено първата стъпка е да започнем все по-често да забелязваме тези мисли, когато се появят. След това за всяка такава мисъл определяме възможните изходи, които реално са други мисли, като всяка описва потенциален развой на събитията. За да избягаме от излишна сложност и за да е по-лесно, може да приемем, че винаги има два основни изхода – положително и отрицателно развитие на събитията.

Тук също първо работим с разума и след това може да си помагаме с визуалното въображение. С разума поставяме процент вероятност на всеки от двата изхода, като по подразбиране е 50 на 50, тоест еднакво възможни, освен ако нямаме по-ясна представа за вероятностите. Следва да осъзнаем, че е излишно да мислим, понеже са намесени вероятности.

Това е много лесно, когато вероятността за позитивна развръзка е висока или не губим много при негативна развръзка. Голяма част от тези хипотетични мисли попадат в тази категория. Не е лесно обаче, когато вероятността за негативна развръзка е прекалено висока.

Ако не успеем да се убедим, че е излишно да разсъждаваме около тази хипотетична мисъл, значи най-вероятно мисълта не е толкова хипотетична и е най-здравословно да спрем практиката и да мислим за нея, тоест да намерим решение, а не да се самозаблуждаваме. Всеки сам може да усети границата и разликата.
Ако решим да продължим, понеже смятаме, че е излишно да мислим хипотетично в момента, тогава, знаейки, че има два изхода, че предпочитаме положителния, че изходите имат конкретни вероятности и че в момента е излишно да мислим комбинации и варианти, просто превключваме към по-належаща мисъл.

В примерите от по-горе това би означавало да заспим и да спим един час повече или да се върнем към ежедневните си занимания и да оставим притесненията и мислите за детето за тогава, когато ще има реална ситуация и смисъл да разсъждаваме и действаме.

Може да си помогнем и с визуалното въображение. Визуализираме двете мисли, представляващи двата изхода, например като два пътя с различни посоки, форми и цветове, и след това маркираме този, който предпочитаме, да речем – оцветяваме го в бяло, така както при натискане се оцветяват бутоните на мобилните приложения на телефоните ни. След това вадим картината с направения избор, тоест оцветения в бяло път, винаги когато се появи въпросната хипотетична мисъл, докато това стане автоматично.

47. Откриване на още мисли за трансформация

Вече се грижим за крайните и хипотетичните мисли. Би следвало намаляването на крайните мисли да разшири мирогледа ни и да гледаме по-мащабно на нещата, както и да ни се е освободило време и стресът да се е редуцирал поради намаляването на хипотетични мисли.

Вече е време да се заемем с всички останали, които искаме да трансформираме. Нека винаги когато се появяват, да ги забележим и да ги оценим по скалата от -10 до +10. Уточняваме, че -10 е най-силната негативна мисъл, която имаме, а +10 е най-силната позитивна. Може би си задаваме въпроса коя е най-силната положителна и коя – най-силната отрицателна мисъл? Това наистина е любопитно! Може всеки сам да разучи за себе си този въпрос. Нима някой друг по-добре знае какво се случва в нас?

Като отправна точка, -10 е мисълта, която най-силно ни потиска, а +10 – мисълта, която ни кара да се чувстваме най-добре. Хубаво е да правим това упражнение достатъчно дълго, за да сме сигурни, че поставените оценки са сравнително точни. В процеса на калибриране на мислите по скалата от -10 до +10 е нормално да имаме колебания, да откриваме нови мисли, които да станат част от играта, да сменяме оценките. Просто продължаваме, докато постигнем състояние на равновесие, което се променя малко с времето. Така получаваме яснота за това, което искаме да запазим, и за това, което искаме да трансформираме.

В допълнение ще кажем, че оценките никога не са окончателни и по всяко време може да се променят.

48. Откриване на положителния корен на всяка мисъл

На база оценките и честотата на появяване на мислите имаме ясна идея с кои мисли искаме да започнем. Първият въпрос, който трябва да си зададем за всяка от тези мисли поотделно, е как тази мисъл се грижи за нас? Трябва малко да поразсъждаваме, да анализираме и както е прието да се казва – да бъдем креативни, изобретателни. Не е нужно да го направим веднага, може да практикуваме от време на време в продължение на дни, когато имаме време и желание. Целта, която си поставяме, е да отговорим на въпроса – какво положително има в основата, какъв е полезният корен на тази мисъл?

Може да срещаме известна съпротива с твърдението, че мисъл с -10 точки има полезен корен, тоест грижи се за нас, но това е нормално и е естествена първична реакция.

В процеса на еволюцията много бавно и след много проби и грешки се е стигнало до съществуването на съвременния човек. Разумът е инструмент, който ни отличава от животните и който би следвало да се грижи за нас. Той има много висок потенциал, например всички научни открития, които са направени през годините и които се правят все по-често последните десетилетия. По-индивидуално погледнато, разумът помага на всеки от нас да се справя с живота, дори да постига успехи. В знак на доверие към нашия разум може поне да му дадем шанс сам да докаже, че във всяка мисъл има полезен корен. Нека му позволим да върши това, в което е най-силен – да разсъждава, да генерира идеи, да анализира! Не е нужно да сме интелигентни, за да успеем. Всеки човек може да познае веднага дали откритият полезен корен на дадена мисъл е истинската причина за нея. Няма кой друг да свърши тази работа по-добре от нас.

49. Примерни мисли за трансформация (2)

Нека разгледаме няколко примера. Човек често се сеща за близките си, които живеят далече, и това, че няма възможност да общува с тях, го натъжава. Какъв е полезният корен на тази печална и следователно негативна мисъл? Той е да имам достатъчно често контакт с близките си! Нима разумът не се грижи за нас и този корен е безполезен? Трудно ли беше да го открием?

Друг пример. Човек се притеснява за това, че хипотетично може да се случи нещо лошо с него или с близките му. Какъв е полезният корен в основата на подобна мисъл? Той е да се запази и дори да се подобри качеството на живот на самите нас и на близките ни.

Последен пример. Човек изпитва страх да говори пред публика. Какъв е полезният корен на тази мисъл, понякога причиняваща силно притеснение и следователно имаща негативен оттенък? Вероятно човекът иска да не се провали, да не разруши репутацията си, да не се изложи, да не бъде отхвърлен.

50. Употреба на положителни думи и избягване на частицата „не“

В процеса на търсене и откриване на полезния корен под всяка мисъл е силно препоръчително да използваме положителни думи, в частност без частицата „не“ отпред.

Нека преработим изречението „иска да не се провали, да не разруши репутацията си, да не се изложи, да не бъде отхвърлен“ в „иска да постигне успех, да подобри репутацията си, да се представи както трябва пред хората и те да го харесват и приобщават все повече към тях“.

Замяната на негативните думи с положителни не е задължителна. Дайте си малко време и ако не успеете, се спрете на изречението, което имате в момента.

51. Помощ от приятел?

Ако нещата при Вас не се получават добре и дълго време се чудите, без да намирате полезния корен на дадена мисъл, може като начало да потърсите помощ от приятел, на когото имате доверие. Това не е най-полезният вариант, защото би следвало да познаваме себе си най-добре, но е по-препоръчителен, отколкото да не правим нищо по въпроса.

От друга страна, разчитайки в началото на приятели, с течение на времето може да доразвием и собствената си способност да откриваме полезния корен на всяка мисъл.

Вероятно ще има и мисли, чиито положителни корени ще намерим трудно, дори след помощ от приятели. Оставете ги за известно време и работете с другите мисли от списъка или пък прилагайте тези от описаните техники, в които не е задължително да сме намерили полезния корен.

Нещата са динамични и след време отговорът може да изплува в съзнанието Ви.

52. Как полезният корен влияе върху възприемането на нашите мисли?

Фактът, че вече намираме полезния корен на дадена мисъл, е невероятно голяма стъпка напред, защото ни дава нов поглед над мислите, които искаме да трансформираме.

Само̀ по себе си това понякога е достатъчно да променим оценката си за дадената мисъл и дори може да се откажем да я трансформираме, защото вече ни влияе по доста по-различен и дори положителен начин.

Ако все пак решим да продължим напред, този факт ни позволява да не трансформираме цялата мисъл, а само част от нея. Метафорично казано, с термините на градинарството, целта е да изрежем болната част на растението и да му помогнем да израсне наново, да стане по-красиво и по-съвършено отпреди.

53. Трансформации чрез разума

Чрез способността на разума да твори идеи и да търси решения трябва да намерим друг начин да реализираме полезния корен на дадената мисъл, тоест да предложим алтернативна мисъл, която е по-здравословна и би постигнала целта на корена по-добре от онази, която ще трансформираме. След това винаги когато се появи мисълта, която искаме да трансформираме, нарочно се сещаме, че има по-добро решение и го предлагаме на разума. Това трябва да е лесно – та нали собственият ни разум е създал алтернативната мисъл и я е определил като по-ефективна!

Така постепенно трансформираме мисълта, което в даден момент започва да става автоматично, без усилие. Готови сме! Може да продължим и да трансформираме следващата мисъл.

В примерите по-горе това би изглеждало по следния начин. Да започнем с „да имам достатъчно често контакт с близките си“. Този корен може да роди нови мисли в различни посоки. Може да провеждаме чести видео- и аудиоразговори и ако близките ни не знаят как да използват новите технологии, някой познат или съсед да им помогне, например чрез собственото си мобилно устройство. Може да използваме електронна поща или социалните мрежи за мигновени съобщения. Ако тези варианти са неосъществими, тогава нека насрочим дата за пътуване до тях, без значение колко напред в бъдещето е тя, стига да е най-ранната с оглед на възможностите ни. Това ще ни даде допълнителна увереност, че сме направили най-доброто.

Да разгледаме и „да се запази и дори подобри качеството на живот на самите нас и на близките ни“. Тук вариантите за нови мисли са прекалено много и са специфични за всеки индивидуален случай. Вярвам, че всеки би намерил много практични решения за себе си. Може да помислим за намаляване на рисковете, за по-здравословен начин на живот, за обезопасяване на дадено пространство за деца или възрастни, за повече време заедно и повече грижи и помощ на близките, дискусии на дадени теми и съставяне на график за събития, например хората да планират изпълнението на определени задачи в определено време, да не се движат сами в тъмното, да не извършват опасни дейности и т. н.

Колкото до примера „иска да бъде успешен, да подобри репутацията си, да се представи както трябва пред хората и те да го харесват и приобщават все повече към тях“ – тук също има доста варианти. Например може да опознаем предварително мястото за провеждане на събитието. Да направим достатъчно тренировки сами и пред хора, на които имаме доверие и от които бихме приели и приложили обратната връзка. Да се постараем да изглеждаме добре, ако това ще ни даде увереност. Да си спомним за случай от миналото, когато в подобна ситуация сме се справили добре. Да си представим, че презентацията е минала успешно, и да обърнем внимание на положителното чувство, което ни обзема, като се стремим да се потопим в него и да го задържим. Да си спомним за ситуация, в която сме били весели, с чувство за хумор, спокойни и сме се движили по течението, и пак да извлечем чувството и да му позволим да ни завладее.

54. Трансформации чрез въображението – визуални

С помощта на визуалното въображение изграждаме картина, съдържаща мисълта, която ще трансформираме. Вече сме готови за трансформация на тази мисъл, но какво да правим с картината?

Фокусираме се върху нея и обръщаме внимание какво не ни харесва, какво ни дразни, кои параметри трябва да променим, за да ни допада и да увеличим оценката си за нея към по-положителна. Тук разчитаме на въображението, но също и на интуицията, на усещането за нещата и колкото се може по-малко – на логиката и разсъжденията, защото това е по-скоро творчески процес. Ако въображението не действа, както очакваме, започваме да му помагаме. Постепенно променяме различните параметри на картината, движим в пространството мисълта, променяме формата и цветовете ѝ, докато ни хареса и намерим най-хубавата възможна нова картина. Този процес също може да отнеме известно време, не е нужно да се направи на един път, нека се случва по-естествено и без насилие над себе си, а по-скоро от любопитство.

В допълнение – понеже картината може да включва и полезния корен, който сме открили в основата на мисълта, него може да го оставим без промяна. Готови сме тогава, когато получим новата картина.

Оттук нататък единственото, което се иска от нас, е винаги когато се появи мисълта, която искаме да трансформираме, да извикаме в съзнанието си новата картина, да ѝ се насладим и да продължим напред с убеждението, че мисълта вече е трансформирана. Да продължим напред с това убеждение, след като извадим новата картина, е изключително лесно и всеки сам може да се убеди, като пробва.

55. Трансформации чрез въображението – мелодии

Ако обичате да си измисляте и тананикате мелодии, може би ще предпочетете тази практика. По същество тя е същата като практиката за визуални трансформации, само че вместо да свързваме мисълта, която искаме да трансформираме, с образ, я свързваме с мелодия.

Винаги когато се появи мисълта, която ще трансформираме, с помощта на въображението създаваме мелодия за нея. Това може да стане постепенно, като допълваме и променяме мелодията всеки следващ път, когато мисълта се появи. Може да си помагаме с музикални инструменти. Приключваме, когато мелодията стане стабилна и се променя малко. Вече сме готови за трансформация на избраната мисъл чрез трансформация на мелодията.

Съсредоточаваме се върху мелодията и обръщаме внимание какво не ни харесва в нея, като се стремим да я променим така, че да ни хареса повече и да вдигнем оценката към по-положителна. Целта е да достигнем до нова мелодия, която достатъчно много ни харесва. Този процес също може да отнеме известно време, не е нужно да се прави на един път, нека се случва естествено, без насилие, с любопитство.

В допълнение – понеже мелодията може да включва и полезния корен, който сме открили в основата на мисълта, него може да го оставим без промяна. След това единственото, което се иска от нас, е винаги когато се появи мисълта, която искаме да трансформираме, да извикаме в съзнанието си новата мелодия, да я изтананикаме, да ѝ се насладим и да продължим напред с убеждението, че мисълта вече е трансформирана.

Да продължим напред с това убеждение, след като извадим новата мелодия, е изключително лесно и всеки сам може да се убеди, като пробва.

56. Трансформации чрез чувства

Тази практика би следвало да е подходяща за всекиго, защото всеки човек изпитва чувства. Разбира се, колкото повече осъзнаваме и разпознаваме чувствата, които ни обземат, толкова по-лесно ще ни бъде да я приложим. Това е умение, което търпи развитие и може да бъде тренирано така, както всяко друго. Винаги когато се появи мисълта, се сещаме за нейния полезен корен и се оставяме да ни обземе чувството, което той предизвиква в нас. Задържаме известно време чувството и сме готови. Повтаряме това винаги когато се появи мисълта, която трансформираме, докато процесът стане автоматичен.

57. Докога да трансформираме?

В заключение ще кажем, че процесът на трансформация на мисловния поток е многостъпков и последователно повтаряме една или няколко процедури за различни мисли, като след всяка успешна стъпка напред може да преоценяваме мислите по скалата от -10 до +10 и да набелязваме нови мисли за трансформация.

Това продължава, докато все още имаме нужда да подобряваме качеството на мислите си.

Понеже нещата са динамични и мисловният поток се изменя в зависимост от ежедневните ни преживявания, практиките имат и поддържаща функция, като можем да ги използваме винаги когато е нужно.

Така ние постоянно се движим в посока постигането на устойчиво състояние, при което мисловният поток е сравнително спокоен и се чувстваме комфортно с мислите в него. Това спомага не само за подобряването на хигиената и вида му, но също и за нашия по-спокоен, по-щастлив, по-успешен, по-осъзнат, по-истински живот.