Освежаване на мозъка

32. Кога?

Понякога, обикновено сутрин, има моменти, когато не се чувстваме добре и това ни прави не достатъчно подготвени за ежедневните занимания, неработоспособни. Може да съществуват обективни причини за това, като недоспиване, месечен цикъл или махмурлук, а може просто да се усещаме неразположени, отпаднали, без енергия, сънливи.

Каквато и да е причината, нека опитаме вътрешната практика, описана по-долу, която има за цел да ни освежи и да подобри състоянието ни. Тя сигурно няма да замени хапчетата, които приемаме при главоболие, но няма и да попречи, ако бъде използвана в допълнение, а защо не и като основно средство за подобряване на кондицията. Според наблюденията на автора тя може да въздейства по-силно от кофеина и никотина.

Основните вътрешни „инструменти“ за тази практика са разумът и визуалното въображение.

33. Първа работна среща с разума

Започваме на ниво разум, като изграждаме убеждението, че сме в състояние поне малко да влияем съзнателно на клетките в нервната си система и най-вече – на клетките в мозъка. Ако ни е трудно да повярваме в това, като начало си даваме сметка, че със сигурност го правим несъзнателно и следователно е възможно, макар и да не знаем как става. Освен това, ако не е възможно да направляваме поне малко себе си, тоест единственото, което ни е дадено по рождение, то какво остава за всичко друго в живота ни? Ако все пак не успяваме да се съгласим с подобно твърдение, може да оставим разума за момент и да му позволим да се убеди сам, че това е поне малко възможно, след като правим практиката известно време и разберем какъв е резултатът от нея.

34. Първа работна среща с визуалното въображение

Следващата стъпка е работа с визуалното въображение. Визуализираме мозъка и процесите в него като кълбо, което изпълва главата ни. Цветът на кълбото е въпрос на избор.

Авторът се придържа към цвета, с който се визуализира мозъкът на множеството изображения в интернет – леко искрящо небесносиньо със слаби бели оттенъци. Визуализацията на кълбо е достатъчна, но с времето може образът да се обогати по избор, като обхване цялата нервна система – мозъка, гръбначния стълб и за пълнота и някои периферни нерви.

След това задържаме образа и му позволяваме леки движения, вътрешна циркулация, която се изразява в едва доловима промяна на оттенъците на кълбото. Ако помага, може да си го представяме и като течност, която се движи в зависимост от случващото се в съзнанието ни, или като електромагнитно поле, реагиращо на промените в съзнанието ни.

Допълнително и незадължително – по време на визуализацията, ако разумът скучае или ни разсейва, му поставяме задача. Да осъзнава и да си дава сметка, че всички тези десетки милиарди нервни клетки, или неврони, които имаме в мозъка си, са свързани и функционират като едно цяло. Тук би помогнало също да използваме и емоциите, като позволим на чувството за свързаност, което мисълта за милиардите неврони създава, да ни обземе по време на визуализацията; чувството на благодарност към всички тези клетки, които неуморно ни служат, също може да допуснем да ни обземе.

В допълнение разумът е добре да си дава сметка, че тялото ни и в частност мозъкът ни са домът на съзнанието ни и е редно да се грижим за тях така, както се грижим за всичко останало, дори повече.

35. Не се отказвайте, а бъдете упорити!

В заключение – понеже тази практика може да няма осезаем ефект от първия път, съветът е да се прави достатъчно време или достатъчно на брой пъти, за да може практикуването да стане лесно и дори спонтанно.

36. Продължителност на практиката

Можем да я правим толкова дълго, колкото искаме, като с течение на времето 1-2 минути ще са достатъчни, за да усетим ефект.