За автора

Това е моята автобиография в контекста на себепознанието.

18. За родителите и близките ми

За щастие аз съм от хората, които като деца са имали двама родители. Семейството ни беше обикновено и срещаше доста трудности с парите по време на прехода в България след 1990 г. Спомням си как редовно чаках на дълги опашки за хляб, купувах по десет. Това беше едно от моите задължения, когато бях на десет години. Много голяма част от храната си я произвеждахме сами на село.

Майка ми много често ме водеше сред природата. Постоянно ме подтикваше да разучавам нещата в света. Тя провокира у мен интереса към скритото в живота, това, което не се вижда с просто око.

Баща ми ме учеше на майсторене, трудолюбие и упоритост.

Обичах да играя шах с дядо ми по майчина линия, а с дядо ми по бащина линия прекарвах доста време на лозето, където овладявах тайните на земеделието.

Имам по-малък брат, с който ми беше много приятно да си играя, особено преди да стана тийнейджър.
Обичах също двете си баби и леля си, от които съм научил много неща, например свързани с любов и грижа към другите и изграждането на дисциплина и възпитание.

19. Тийнейджърски неволи

Около пет години след случката с цикадата бях в разгара на тийнейджърството си, което, меко казано, никак не протичаше гладко. Времената бяха смутни и размирни, но не само заради началото на прехода от комунизъм към демокрация в България, но и защото аз самият бях отдаден на модерното за момента, правех това, което правят и другите тийнейджъри, в това число неправилни неща, правилата и нормите не бяха важни, смятах родителите си за старомодни, с погрешни възгледи за живота – все работи, характерни за тийнейджърите. Не знам какво сега е модерно, но ще напиша какво беше модерно тогава – изживявахме се като гангстери, биехме се в дискотеки или по улиците, пиехме алкохол, пушехме цигари и вършехме много други лоши неща.

Тогава обаче, по една или друга причина, животът за първи път ме срещна със самия мен. По-скоро ме срещна с възгледите ми за света, за смисъла на живота, за начина на живот, който водя, и с други екзистенциални въпроси. Всичко това – в резултат на пътуването ми по течението, по инерция в продължение на няколко години.

Бях стигнал до състояние, при което се опитвах да избягам от собствените си мисли, упорито циркулиращи в главата ми, защото осъзнавах, че са абсурдни. Но нима някой знае какво се прави в такава ситуация? На това не ни учат в училище. Дали на тази възраст споделяме достатъчно с близките си, е друг въпрос, но дори да споделим, какво друго биха направили те, освен да ни заведат при специалист? Колкото до „приятелите“, те изобщо не ни разбират, когато се стигне дотам, и бягат надалеч, като си казват, че сме полудели.

20. Искрата на промяната

Добре че една вечер, докато седях на една пейка в центъра на града, спонтанно ме озари идеята да се абстрахирам от себе си и да се наблюдавам, без да се впечатлявам от това, което се случва в мен, с цел да разуча какво има вътре и да направя каквото е необходимо, за да се оправя. След това постепенно играта се обърна. Някак успях благополучно да премина през този период, най-вече благодарение на много късмет, любопитство към себепознанието и готовност за вътрешната промяна, която очевидно беше необходима.

Сигурен съм, че това спонтанно озарение с идеята за самонаблюдение се дължи на събитието от предишната вечер, което в общи линии е описано в „Пълно доверие в реалността, или отдаване в ръцете на безкрайното, всепроникващо съзнание“. Веднага след това събитие се прибрах и легнах. Изкарах една изключително тежка нощ. Будих се няколко пъти облян в пот и сълзи в разгара на повтарящ се натрапчив, неприятен сън. Дори не съм сигурен дали беше сън, или просъница. Сънувах, че главата ме сърби силно, а аз я чеша и от нея излизат мухи, които много ясно и силно чувах как бръмчат. Беше ужасно, но в същото време някак пречистващо. За щастие оцелях тази нощ и на сутринта се чувствах като прероден, сякаш нещо в мен се бе променило, а светът беше различен.

21. Осъзнаване на разума в ролята му на цикадата на вътрешния свят

Продължавах да ходя в центъра и да седя на пейките сам. Там разучавах себе си и практикувах. Това продължи около две седмици. Първото, което ми направи впечатление в процеса на проучване на самия себе си, беше, че разумът и мислите са прекалено шумни, за да мога спокойно да се наблюдавам и проучвам, защото те постоянно отклоняваха вниманието ми.

Тогава, пак спонтанно, се върна споменът за онзи момент с дядо на лозето, когато намерих цикадата на ореха. На лозето вероятно имаше десетки хиляди дребни животинки, а сигурно и едри, които си живееха живота, без да пречат с шума си на децата наблизо да спят на обяд. Но не и цикадата! Тя мощно свиреше и разцепваше тишината на миниатюрни парченца, като привличаше вниманието на всички наоколо.

Какво нещо е подсъзнанието! Как успява да свърже, да намери паралел или аналогия между две преживявания, които на пръв поглед нямат нищо общо?!

Разумът определено е цикадата на вътрешния ни свят и първото, с което трябва да започнем работа, е той, защото грабва цялото ни внимание и трудно можем да забележим нещо друго във вътрешния си свят, докато той не се укроти и сам не се възприеме като равноправна част от нещо по-голямо. За разлика от цикадата, която лесно можем да подплашим и така да се освободим от присъствието ѝ, разумът е важна част от нас, която е и полезна, и затова трябва да се отнасяме внимателно и с уважение към него. Това, което тогава ми хрумна да правя, за да успокоя разума, е описано в „Съзнание отвъд мислите“.
След като започнем да наблюдаваме мислите си в реално време, те загубват „шума“ си и вниманието ни някак се разширява и обхваща повече неща. Тогава работата с вътрешния свят става доста по-лесна.

22. Работа с мислите

Щом започнем да наблюдаваме мислите си отстрани и без пристрастия, тоест критично, все едно са чужди, забелязваме, че някои са абсурдни, други – ограничени, а трети – направо вредни.

Сравнително лесно ни идва идеята да започнем да работим с тях и да ги трансформираме.

Това, което аз правех с моите мисли, е описано в „Трансформации на мисловния поток“, но според мен е далеч от пълните възможности, които всеки може да открие сам в процеса на работа.

23. Осъзнаване на щастието като неизменна част от вътрешния свят

След като успокоим разума, а мислите оредеят и почнем да се чувстваме комфортно с мисловния си поток, започваме да осъзнаваме какво е истинско спокойствие и дълбок вътрешен мир.

Идва момент, в който вътрешната мъгла отново се вдига и разкрива нови, непознати области от вътрешния ни свят.

Там някъде е и истинското щастие, което по рождение е създадено точно за нас и можем да намерим лесни начини, за да го открием.

Осъзнаваме, че цял живот се борим за щастие, а през цялото време нашето истинско щастие е вътре и ни чака. Парадоксално, понеже сме заети с търсенето на щастието, силно се разсейваме с дейности и не ни остава време да намерим истинското щастие.

Като продължение на тази тема е „Откриване и култивиране на щастието“.

24. И много други неща във вътрешния свят

Истината е, че съм забравил голяма част от тези преживявания и тепърва ровя из спомените, за да си ги припомня. Сигурно се чудите как се забравят подобни преживявания? На първо място, защото минаха над 20 години. Освен това изплува и един спомен, че когато се оправих и осъзнах доста неща за себе си, у мен надделя желанието да имам нормален живот и да изпълня дълга си към родителите и обществото, тоест да продължа съвестно с училището, да получа висше образование, да имам семейство и работа, която харесвам и която е добре платена. Тогава си поставих за цел да забравя всичко, за да мога да водя нормален живот, и, изглежда, някак си се е получило по съкратената процедура. Вероятно винаги ще се чудя какво щеше да стане с мен, ако бях продължил да живея в това вдъхновяващо състояние, един различен и нестандартен живот.

Сега искам да се върна в това състояние на по-голяма осъзнатост, което ме беше обзело през онези две седмици на пейките, като тийнейджър, но нещата се получават много по-бавно. Практикувам онова, което си спомням, и се стремя да активирам и съседните спомени. Постепенно редя мозайката. Например последното нещо, което си спомних наскоро, е, че човек може бързо да се разсъни и освежи, дори да спи по-малко, ако практикува „Освежаване на мозъка“.

Така че планирам с времето да допълвам съдържанието на ЧИСТО СЪЗНАНИЕ.

25. Сам на пейките в центъра и срещи с непознати

Понякога до мен сядаха случайни непознати, с които водехме спонтанни, интересни и необичайни разговори за нещата от живота. Сигурен съм, че някои от тях още си ги спомнят така, както аз си ги спомням сега, след като се сетих за тях. Осъзнах, че съм започнал много по-лесно да разбирам и другите, не само себе си.

Тези разговори бяха нещо като взаимопомощ за по-добро подреждане на вътрешния ни свят. Имаше нещо чудновато в тях и бяха изключително полезни и интересни, като че ли нещо по-голямо и по-разумно от нас диктуваше посоката и съдържанието им.

26. Криза на средната възраст, или чичковски неволи

Преди повече от пет години имах щастието или нещастието животът да ме срещне отново със самия мен за втори път. Причините бяха различни, но резултатът – същият, дори по-лош. И този път не бях подготвен, защото бях забравил всичко отпреди, а и ситуацията беше доста по-сложна, защото освен да се погрижа за себе си, трябваше да запазя семейството и работата си. Този път ми помогнаха близките и най-вече съпругата ми, която беше до мен през цялото време и ме подкрепяше. Дълбоки благодарности!

Болезненият период продължи 1-2 години, а не само 1-2 месецa, както първия път. Едно от малкото положителни неща е, че в процеса на търсене на спасение постепенно се отключиха спомените ми от подобното преживяване през тийнейджърските години.
Може пък това да е била целта! Да се събудя от зимния сън, наречен нормален живот. Нима някой знае какви са намеренията на подсъзнанието?

Това, което най-много ми липсваше този път, е практиката „Пълно доверие в реалността, или отдаване в ръцете на безкрайното, всепроникващо съзнание“. Ако бях се сетил за нея по-рано, нещата вероятно щяха да минат доста по-гладко и по-бързо.

Това е и причината най-накрая да облека в думи съдържанието на ЧИСТО СЪЗНАНИЕ, за да съм подготвен за третата среща със себе си, ако има такава.

Публикувам ЧИСТО СЪЗНАНИЕ в интернет, а не го пазя за себе си, защото съм убеден, че има и други хора, които преживяват подобни неща, и това съдържание може да им бъде полезно и да им помогне, а защо не дори да спаси човешки живот, тъй като тези състояния са тежки и „играта“, наречена живот, може да загрубее.

© ЧИСТО СЪЗНАНИЕ, 2021. Всички права запазени.