В живота има моменти, в които по една или друга причина се замисляме по-дълбоко над екзистенциалните въпроси. Това най-често се дължи на интерес и любопитство, които искаме да задоволим, или на страдание и болка, от които искаме да се освободим. Тогава обикновено осъзнаваме, че освен външен свят има и вътрешен, който не познаваме достатъчно добре. Осъзнаваме също, че реално вътрешният свят определя много по-силно това – как се чувстваме в ежедневието и как преживяваме събитията в живота си. Даваме си сметка, че образованието, възпитанието и информацията, до която имаме достъп, ни помагат да се справяме най-вече с външния свят, но не и с вътрешния, защото, когато се изправим пред него, се оказваме пред бездна. Това е парадоксално, тъй като – наред с физическото ни тяло – вътрешният свят е единственото, което ни е дадено по рождение и би следвало да познаваме по-добре от всичко друго.
Публикуваното тук има за цел да ни насочи по пътя, който се открива пред нас, когато се изправим пред бездната на вътрешния свят и решим да тръгнем по него навътре към по-дълбоките наши слоеве. Съдържанието отговаря на въпросите с какви вътрешни „инструменти“ разполагаме и как да ги използваме и развиваме, за да проучваме и променяме себе си и така да си помогнем сами, като подобряваме състоянието си и намираме своята по-добра версия.
Ако този текст докосне, промени или спаси дори един човешки живот, значи многократно е преизпълнил предназначението си.
Пожелавам ви приятно информиране и практикуване!