30. Имам ли визуално въображение?
Някои хора смятат, че нямат визуално въображение, че го има само у художниците, дизайнерите, архитектите, математиците … ако сте сред тях, замислете се, как тогава сънуваме?
Би следвало, ако сме сънували дори един път, способността да съществува. Друг е въпроса, доколко сме я развили докато сме будни т.е. в съзнание.
Убеждението на автора е, че визуално въображение е умение, което у всекиго е развито донякъде, макар и недостатъчно за определени цели.
То може да бъде усъвършенствано чрез практикуване. Нима като деца не сме рисували? Нима никога в съзнанието ни не е изплувало лицето на близък, красиво цвете или футболна топка, та макар и само в общи щрихи?
Вътрешните „инструменти“ се развиват, когато бъдат упражнявани и винаги можем да започнем ако до сега не сме.
Ако за сега, по някаква причина не успяваме да визуализираме, може, временно да използваме другите вътрешни инструменти. Знае ли човек, може пък с времето да се получи. Поне, може да си дадем шанс, като допуснем, че е възможно.
31. Упражнение за визуалното въображение – създаване и задържане на изображение
Понякога се случва да се сетим за нещо, но то да не е облечено в думи, а да е под формата на картина, например регистрационния номер на автомобил. Тя просто изплува и изпъква във вътрешния ни свят и така ние реално я „виждаме“. Този процес може да бъде пасивен, когато си спомняме за картинка, но може да бъде и активен, като чрез визуалното въображение предизвикаме възникването на вътрешна картина и се стремим да я задържим или да я „виждаме“ по-дълго време. Така визуалното въображение може да бъде развито доста по-бързо.
За целта си измисляме картина, която ни харесва и бихме искали да видим. Може да е нещо просто, като топка или цвете, а може и да е цял природен пейзаж. Това не е от значение, важното е да изберем някаква картина. Препоръчително е в началото тя да бъде максимално проста, например само една-единствена точка с конкретен цвят, или малко по-сложно, например 8-те върха на кубче, или още малко по-сложно – 12-те ръба на кубчето или пък 6-те му стени.
След това визуализираме тази картина с помощта на въображението. Ако е по-лесно със затворени очи, тогава ги затваряме. Постепенно изграждаме образа, точка по точка, линия по линия, равнина по равнина. Когато успеем да си го представим целия, наведнъж, задържаме образа максимално дълго и това е достатъчно.
Повтаряме упражнението винаги когато имаме желание и време, докато стане лесно за правене.