58. Какво има отвъд мислите? Въпроси за размисъл…
Стигнал си дотук и вероятно търсиш нещо. Ако това, което търсиш, е мир, баланс, спокойствие и по-дълбоко разбиране за себе си, написаното може да ти бъде полезно. Ако любопитството ти още не е привлечено от тези теми, предлагам няколко въпроса, които биха провокирали интерес и размисъл. Дали често мислим повече, отколкото е необходимо и здравословно? Дали е нормално да не се грижим за мисловния си живот, а да се грижим само за тялото си? Нормално ли е да се интересуваме от външния свят повече, отколкото от вътрешния? Ако положителните, приятни мисли не ни карат много да се спираме на тях, то какво става, когато станат негативни и натрапчиви? Даваме ли си сметка за мислите си? Мислим ли понякога за мислите си? Може ли да съществуваме, без да мислим, дори една секунда?
59. Какво е мисленето?
Мисленето е основна част от нашето съществуване. Научаваме се да мислим още като деца и това ни съпътства през целия ни живот. С мисленето обаче може да се прекалява, както и с всички други навици.
Понякога, при динамичния живот, който водим, когато мислим за много неща, мисленето може да се превърне в миксер, пораждащ хаос у нас, разпръскващ ни на 1000 парчета. То може да създава излишни, малко вероятни бъдещи хипотетични ситуации, в които се очаква да измислим какво би станало, какво бихме направили. Може и просто да поражда притеснение, че няма да имаме контрол над събитията.
Освен този процес, който прилича на партия шах, често се случва да си спомняме неща от миналото. Тези спомени могат да бъдат негативни и неприятни. Може да ни карат да съжаляваме, да изпитваме вина, да се страхуваме, може да ни причиняват тъга.
Понякога въображението също може да ни изненада неприятно с определени мисли. Пример за това са психичните разстройства. Хората с психични разстройства като че ли най-много страдат от влиянието на мислите. За останалите обаче не може да се каже, че имат само здравословни и конструктивни мисли. Затова написаното тук би било полезно за всеки.
60. Мисленето и различните професии
В някои професии рационалното мислене е основна дейност, но това не означава, че всички други хора мислят по-малко или по-здравословно. Има и занимания, в които умът не е водещ. Много хора на изкуството например споделят, че не се твори с ум, а със сърце и че ги води интуицията и музата. Творците обаче рядко са успешни, ако не мислят достатъчно рационално или ако нямат до себе си някой, който да ги напътства.
61. Уважение на разума
Не можем да отречем, че високата интелигентност и обемът знания и опит, с които работи умът, са важна част от това – да бъдеш успешен в този свят. Умът и резултатът от него – мисленето, са необходими, за да оцеляваме и да се реализираме. Еволюционно разумът е следващото стъпало, което ни отличава от животните. Но мисленето се е превърнало в нож с две остриета. То ни прави успешни и в същото време често ни ощетява, като ни лишава от спокойствие и дори от щастие.
62. Важен извод
Очевидно и при мисленето трябва да се търси баланс! Дали мисленето е рационално, или ирационално, дали е умно, или не, дали е позитивно, или негативно – то протича във всеки момент, без значение дали искаме, дали ни харесва, както и дали изобщо си даваме сметка за това.
Факт е, че то е постоянен процес и че рядко мисловният поток ни води към по-добро настроение и състояние на духа.
А нима не искаме да бъдем уравновесени, спокойни, отпочинали, щастливи?
63. Разумът като равноправна част на съзнанието
Нека спрем вниманието си на съзнанието, като по-конкретно поразсъждаваме каква е връзката между мисленето и съзнанието.
Когато сме заслепени от красотата на някоя картина или гледка, когато сме напълно отдадени на това – да слушаме някоя песен или да се наслаждаваме на звуците на природата, когато имаме силни приятни усещания в тялото, когато останем без дъх от това, което възприемаме и преживяваме – тогава мисленето спира за миг.
Ако не сте обърнали внимание, може да проверите следващия път, когато ви се случи. Можем да го предизвикаме и сами, като с усилие на волята и малко дисциплина фокусираме вниманието си върху онова, което виждаме, чуваме или усещаме. Ако това не е достатъчно и все още регистрираме наличието на мисли, може едновременно да насочим вниманието си и към трите сетивни преживявания – към това, което виждаме, чуваме и усещаме. Добре е да се отбележи, че ако очите са затворени, пак виждаме, но тъмнина – вътрешността на клепачите. Ако очите са отворени, би помогнало да ги премрежим – така няма да ни се натрапва нещо конкретно, да обсебва вниманието ни, а ще възприемаме всичко, което виждаме, като едно цяло.
64. Най-често съзнанието „залепва“ за мисленето, но се поддава и на управление
От тези експерименти, които всеки може да направи сам със себе си, излиза, че възприемането на картини, звуци и усещания някак си запълва капацитета на съзнанието и не остава място за мисли.
Също така става ясно, че без усилие на волята и без известна дисциплина, по инерция, съзнанието изпада в състояние на мислене. То, така да се каже, „залепва“ върху мислите и ги следва. Всяка мисъл води след себе си друга и така до безкрай. Много често се идентифицираме с мислите си и сляпо ги следваме, вярваме им и действаме спрямо тях дори когато са ирационални. Така те много силно влияят на живота ни. А нима не е рационално да запазваме полезните и продуктивните мисли и да трансформираме вредните и нездравословните?
Едно е сигурно – каквото и да сме решили да променяме в мисленето си, на първо място трябва да си дадем сметка какви мисли изпълват ежедневието ни и чак след това да действаме. Ако пък не искаме да променяме нищо в мисленето си, може и да сме на друго мнение, след като разберем какво мислим ежедневно. И в двата случая имаме основателна причина да пробваме.
65. Всевиждащото око във вътрешния свят
Под „съзнание“ със сигурност не се има предвид само мисленето. Мисленето е проявление на съзнанието, но според изложението тук съзнанието е нещо повече.
То включва и тази част от нас, която възприема директно преживяваното, както в примера по-горе. Дори самият процес на мислене, който е част от реалността ни, може да бъде възприеман от съзнанието като нещо, което се случва в момента, така, както възприемаме картина, музика или усещания в тялото.
И наистина всеки би могъл да си даде сметка какви мисли се въртят в главата му в даден момент, следователно собствените ни мисли могат да бъдат осъзнавани от нас. Това е още една причина да смятаме, че съзнанието е нещо повече от мисленето.
За да сме по-конкретни – когато говорим за осъзнаване на мислите, се има предвид тяхното възприемане като нещо, което се случва в момента вътре в нас. Например някой може да ги наблюдава, друг да има усещане за тях – списъкът не се изчерпва с това.
Възприемането на мислите е нещо специфично, затова е важно да откриете вашия начин, който ви е най-лесен и удобен.
Тази част от нас, която директно осъзнава нашата реалност, без да мисли, също е реална. Ние се идентифицираме с нея и пребиваваме в нея тогава, когато осъзнаваме мисловния си поток. Не го променяме, а просто го осъзнаваме. Разбира се, стремим се да не мислим за него, защото това би създало нов мисловен поток – от мисли, обмислящи мисълта, която осъзнаваме.
Осъзнаването трябва да е нежно, ненатрапчиво, като тънка обвивка на мислoвния поток, в противен случай то става обсебваща и доминираща мисъл и се компрометира цялата идея за осъзнаването на мисловния поток, който просто се запълва от тази мисъл за осъзнаване на мислите.
66. По-често да се хващаме какво си мислим
На практика в началото през определени интервали се усещаме, че мислим за нещо, и просто регистрираме факта. Стремим се този интервал да става все по-малък и все по-често да се улавяме какво мислим.
Умението да осъзнаваме мислите си и изобщо вътрешния си свят може да бъде изградено като навик, който да е с нас почти през цялото време. Това би задълбочило разбирането ни за самите нас.
Тук трябва да се спомене, че целта ни не е да обмисляме и анализираме мислите, които осъзнаваме, защото това би породило нов мисловен поток и в крайна сметка съзнанието ни пак ще бъде застопорено в мисленето.
Идеята е наистина само да осъзнаваме директно мислите и да се дистанцираме поне малко от тях, защото именно това ни помага да разберем по-добре себе си и да проучим какво сме отвъд мисленето.
67. Крайна цел на практиката
Важно пояснение! Осъзнаването на мислите в реално време, тоест директно в момента, в който протичат, определено не е първата стъпка, а по-скоро е крайната цел на практиката.
В началото самата мисъл за осъзнаване е още груба, доминираща и често заменя целия мисловен поток. Като първа стъпка може да осъзнаваме мислите си ретроспективно, което ще рече – да си дадем сметка за това, което сме си мислили преди малко, а не в момента.
С практиката мисълта за осъзнаване става все по-лесна и нежна и все по-малко разсейва мисловния поток. В даден момент тази мисъл става като фон и може да се каже, че напълно изчезва, като прераства в директно осъзнаване на мисловния поток, без мисълта за самото осъзнаване. Например може да се появи усещане за пространството, в което мислите протичат, там, където те възникват, съществуват и изчезват.
Възможно е също с помощта на интуицията и въображението да се създаде вътрешна визуализация на това пространство. Този процес е специфичен за всеки човек и като всички други умения се усъвършенства по метода проба-грешка. Той е фин и нежен, без насилие над себе си, не на всяка цена, движен предимно от любопитство и чувствителност към вътрешния свят, а това, което помага много, са волята и постоянството.
68. Различията между хората като резултат от мисленето
Накрая – една основна разлика между съзнанието и мисленето е, че мислите са нещо променливо, те се появяват и преминават, а съзнанието е нещо постоянно и винаги присъства в нас през целия ни живот.
И още – съзнанието е нещо, което е много подобно у всеки човек.
Състоянията, в които се намират хората, докато осъзнават мислите си, много си приличат, макар да сме различни физиологично и да сме израснали и възпитавани в различна среда.
Ние много си приличаме в това, което сме по-дълбоко, отвъд мислите. Много различия между нас се появяват в резултат на мисленето, което поначало класифицира, разделя и владее. Например политически възгледи, идеологии, в който вярваме, религиозни убеждения, принадлежност към различни групи, с които се идентифицираме, и т. н. – всичко това съществува в сферата на мисленето.
69. Ползи
Вярвам, че когато хората осъзнават мислите си и не се идентифицират толкова силно с тях, биха били по-успешни и щастливи.
Освен подобряване на разбирането за себе си и възможност за желана промяна това би довело до подобряване на представянето ни в живота и в частност на работа, би повишило качеството на общуването между хората, би усъвършенствало реакциите, би регулирало емоциите, би направило хората по-спокойни, по-балансирани и по-щастливи.
70. Призив
Вярвам, че тази практика би намалила нуждата хората да се борят помежду си, би повишила разбирането, че сме по-скоро еднакви, а не различни, и би подобрила живота на обществото като цяло.
71. Бял огън от празнината
Белия пламък символизира огъня с най-висока температура. Това е цвета на звездите и слънцето на небосвода.
„Бял огън от празнината“ или „Бял пламък от празнината“ е метафора, която има за цел да ни помогне да осъзнаем три важни неща. Придържането към тях по време на практиката описана в тази глава, би могло да улесни и ускори резултатите от нея.
Първото е, че в контекста на мислите, ние можем и се стремим да достигнем до състояние в което временно да се сме „празни“ от мисли.
Второто е нашета настройка, че това което излиза от нашия вътрешен център, когато е в първичен и чист вид, е едно единствено съдържание. То е различно от това, което ние в нормално състояние отчитаме като съдържание на нашия вътрешен свят, като например различни мисли и емоции. Когато съзнанието се излива от вътрешния ни център към вътрешната ни периферия, то така да се каже се охлажда и кристализира в конкретни форми – например нашите мисли и емоции. Поради тази причина, в себе си ние наблюдаваме конкретни неща, например мислите ни. При наблюдението им, помага настройката, че те са изградени от нещо, което е придобило форма, обаче е изпълнено с едно и също съдържание т.е. градивните единици от които са изградени мислите са еднакви.
Третото и последно нещо, по отношение на метафората „Бял огън от празнината“ или „Бял пламък от празнината“, е че тя може да бъде визуализирана с помощта на визуалното въображение, което също спомага и улеснява практиките описани в тази глава. Освен с визуализация, може да работим с вътрешните усещания и да усетим как идеята, описана чрез метафората, се случва вътре в нас, а с рационалния ум можем да изградим убеждение, че визуализирайки и усещайки нас и вътрешния ни свят като бял огън от празнината, ние въплащаваме този бял огън в нашета реалност, а защо не и в околния свят, както правят светулките в лятната нощ.